Вие сте в трудната фаза, когато отношенията ви са изчерпани, но все още сте заедно. Всеки един човек приема много трудно факта, че любовта си е отишла и отношенията вече са нещо изживяно и ... приключено.
В психологията страхът от изгубване на тези взаимоотношения се нарича "синдром на куфара без дръжка".
Това е едно доста точно определение. Когато е очевидно, че е време да се прекрати връзката, но нещо ти пречи и те принуждава отново и отново да се опитваш да върнеш всичко назад. Едновременно с това ти осъзнаваш, че раздялата е близко и си правиш съответните изводи.
В подобна ситуация е много трудно да се прецени дали са останали някакви чувства към партньора или вас ви разделя огромна пропаст, която не може да върне любовта ви.
Фактически възниква зависимост от партньора. Причините са много (тъй като и самите отношения са различни), но основните от тях са:
- Страх от самотата.
Страхът да не останем сами е най-честата причина за възникването на този синдром. Никой не иска да се чувства изоставен и ненужен. Възможността да склоним глава на мъжкото рамо е сериозна причина да оставим всичко така, както си е.
- Наличие на деца.
Голяма роля играе стериотипът "детето се нуждае от баща". Ако той е толкова необходим, защо изчезва до три часа през нощта и не отделя нито на вас, нито на детето необходимото внимание?!
- Страх да не останете "стара мома".
Това убеждение често е натрапено от роднини и приятели. Именно тези хора с най-добри чувства ни питат: "Не се ли страхуваш, че ще останеш стара мома? А ако изведнъж се окажеш на никого ненужна?". И ти започваш да си мислиш, че на твоята възраст е просто неприлично да бъдеш сама. Но по-добре е да бъдеш сама и да се надяваш , че ще срещнеш „подходящия", отколкото да живееш с някого просто така.
- Банална привързаност към човека.
Често пъти нещо необяснимо ни влече към човека, с когото вече не ни свързва вече нищо друго, освен приятните (и то не винаги) спомени. Понякога има случаи, когато с него ни е зле, а без него още по-зле. Възниква своеобразна зависимост от човека, от която ние трудно можем да се избавим. Някои хора, за да намерят в себе си сили да скъсат с партньора си, се обръщат за помощ към психолог.
Извън тези причини отношенията притежават и определени признаци. Бъдете особено внимателни и се замислете за съвместното си бъдеще, ако:
- Разбирате, че любовта си и отишла.
На вас ви е било приятно с този човек, свързват ви много приятни спомени. Но сега вместо чувства изпитвате към него плашещо безразличие. Или което е още по-лошо, жалост и мисли от рода на „той ще пропадне без мен". Няма да пропадне. И вие, и той трябва да вървите напред в живота си. Всеки по своя път. Не си струва да поддържате отношенията си само защото се страхувате да не му причините болка от раздялата. Колкото по-рано скъсате, толкова по-малко болка ще си причините и на двамата.
- Той ви манипулира или се опитва да го прави.
Манипулацията е различна. Ако той казва: "Скъпа, донеси ми кафе, а аз ще те целуна" това не е повод за раздяла. Но ако той ви използва в по-широк мащаб, замислете си: така ли ви цени и обича?
- Не можете да му вярвате.
Не вярвате на нито една негова дума. Той ви кара да се измъчвате от догадки и съмнения. Животът в търсене на това, къде е истината, и къде лъжата, не е довел никого до нещо хубаво.
- Чувствате се виновни пред него - винаги и за всичко.
Не търсете причината в себе си. Вие не сте виновни, че той не може да си намери добра работа, не общува с родителите си или ви изневерява. Той просто се опитва да прехвърли своите проблеми върху вас.
- Той не само ви унижава, но позволява на роднините и приятелите си да правят това.
И което е по-лошо, това вече му е станало навик. Ако той ви обича, никога не би постъпил така, защото няма да иска да ви нарани. Няма да позволи и на никой друг да ви причини болка.
Ако в хода на четене на статията се познаете (а може и повече от един път), време е да приключвате отношенията си.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Няма смисъл да отлагате момента на раздялата с човека, който вече ви е станал чужд. Колкото и да ви е неприятно, решителният разговор трябва да се състои. Не трябва да лъжете, трябва честно и открито да изкажете причините за раздялата. Опитите да се изгражда теория от рода на "възможно е, ако.." или "ако всичко е иначе..." само ще оскърбят човека и ще му дадат лъжлива надежда за това, че миналото може да се върне.
След като раздялата вече е налице на вас ви предстои най-трудното: да се научите да живеете без този човек. Да се научите, въпреки че се плашите от празнотата в живота си!
Този период ще премине бързо. Не си струва прекалено активно да запълвате тази празнота. Всичко трябва да бъде с мярка. Не е необходимо да си припомняте отминалите щастливи моменти, всяка ласка и мила дума. Тези спомени ще ви причинят само болка. По-добре е да започнете да работите върху себе си.
Вслушайте се в собствените си желания – сега никой и нищо не ви ограничава. Посветете повече време на своето хоби. Срещите с приятели също ще ви помогнат да забравите миналото. Но не карайте приятелите си да слушат една и също история. Има безброй много теми за разговор.
Така, както не е необходимо да влачите със себе си своя куфар без дръжка, така няма и нужда да продължавате отношенията, за които няма какво повече да се каже. За да дойдете на себе си след тежката раздяла вие се нуждаете от време. И тогава ... на мястото на старите отношения ще дойдат нови.
В психологията страхът от изгубване на тези взаимоотношения се нарича "синдром на куфара без дръжка".
Това е едно доста точно определение. Когато е очевидно, че е време да се прекрати връзката, но нещо ти пречи и те принуждава отново и отново да се опитваш да върнеш всичко назад. Едновременно с това ти осъзнаваш, че раздялата е близко и си правиш съответните изводи.
В подобна ситуация е много трудно да се прецени дали са останали някакви чувства към партньора или вас ви разделя огромна пропаст, която не може да върне любовта ви.
Фактически възниква зависимост от партньора. Причините са много (тъй като и самите отношения са различни), но основните от тях са:
- Страх от самотата.
Страхът да не останем сами е най-честата причина за възникването на този синдром. Никой не иска да се чувства изоставен и ненужен. Възможността да склоним глава на мъжкото рамо е сериозна причина да оставим всичко така, както си е.
- Наличие на деца.
Голяма роля играе стериотипът "детето се нуждае от баща". Ако той е толкова необходим, защо изчезва до три часа през нощта и не отделя нито на вас, нито на детето необходимото внимание?!
- Страх да не останете "стара мома".
Това убеждение често е натрапено от роднини и приятели. Именно тези хора с най-добри чувства ни питат: "Не се ли страхуваш, че ще останеш стара мома? А ако изведнъж се окажеш на никого ненужна?". И ти започваш да си мислиш, че на твоята възраст е просто неприлично да бъдеш сама. Но по-добре е да бъдеш сама и да се надяваш , че ще срещнеш „подходящия", отколкото да живееш с някого просто така.
- Банална привързаност към човека.
Често пъти нещо необяснимо ни влече към човека, с когото вече не ни свързва вече нищо друго, освен приятните (и то не винаги) спомени. Понякога има случаи, когато с него ни е зле, а без него още по-зле. Възниква своеобразна зависимост от човека, от която ние трудно можем да се избавим. Някои хора, за да намерят в себе си сили да скъсат с партньора си, се обръщат за помощ към психолог.
Извън тези причини отношенията притежават и определени признаци. Бъдете особено внимателни и се замислете за съвместното си бъдеще, ако:
- Разбирате, че любовта си и отишла.
На вас ви е било приятно с този човек, свързват ви много приятни спомени. Но сега вместо чувства изпитвате към него плашещо безразличие. Или което е още по-лошо, жалост и мисли от рода на „той ще пропадне без мен". Няма да пропадне. И вие, и той трябва да вървите напред в живота си. Всеки по своя път. Не си струва да поддържате отношенията си само защото се страхувате да не му причините болка от раздялата. Колкото по-рано скъсате, толкова по-малко болка ще си причините и на двамата.
- Той ви манипулира или се опитва да го прави.
Манипулацията е различна. Ако той казва: "Скъпа, донеси ми кафе, а аз ще те целуна" това не е повод за раздяла. Но ако той ви използва в по-широк мащаб, замислете си: така ли ви цени и обича?
- Не можете да му вярвате.
Не вярвате на нито една негова дума. Той ви кара да се измъчвате от догадки и съмнения. Животът в търсене на това, къде е истината, и къде лъжата, не е довел никого до нещо хубаво.
- Чувствате се виновни пред него - винаги и за всичко.
Не търсете причината в себе си. Вие не сте виновни, че той не може да си намери добра работа, не общува с родителите си или ви изневерява. Той просто се опитва да прехвърли своите проблеми върху вас.
- Той не само ви унижава, но позволява на роднините и приятелите си да правят това.
И което е по-лошо, това вече му е станало навик. Ако той ви обича, никога не би постъпил така, защото няма да иска да ви нарани. Няма да позволи и на никой друг да ви причини болка.
Ако в хода на четене на статията се познаете (а може и повече от един път), време е да приключвате отношенията си.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Няма смисъл да отлагате момента на раздялата с човека, който вече ви е станал чужд. Колкото и да ви е неприятно, решителният разговор трябва да се състои. Не трябва да лъжете, трябва честно и открито да изкажете причините за раздялата. Опитите да се изгражда теория от рода на "възможно е, ако.." или "ако всичко е иначе..." само ще оскърбят човека и ще му дадат лъжлива надежда за това, че миналото може да се върне.
След като раздялата вече е налице на вас ви предстои най-трудното: да се научите да живеете без този човек. Да се научите, въпреки че се плашите от празнотата в живота си!
Този период ще премине бързо. Не си струва прекалено активно да запълвате тази празнота. Всичко трябва да бъде с мярка. Не е необходимо да си припомняте отминалите щастливи моменти, всяка ласка и мила дума. Тези спомени ще ви причинят само болка. По-добре е да започнете да работите върху себе си.
Вслушайте се в собствените си желания – сега никой и нищо не ви ограничава. Посветете повече време на своето хоби. Срещите с приятели също ще ви помогнат да забравите миналото. Но не карайте приятелите си да слушат една и също история. Има безброй много теми за разговор.
Така, както не е необходимо да влачите със себе си своя куфар без дръжка, така няма и нужда да продължавате отношенията, за които няма какво повече да се каже. За да дойдете на себе си след тежката раздяла вие се нуждаете от време. И тогава ... на мястото на старите отношения ще дойдат нови.
