Холандски геолози са реконструирали почти четвърт милиард години от историята на изчезнал континент, който сега лежи потопен, но не под океана, а под Южна Европа и Иран.

От древната "Голяма Адрия" (Greater Adria) са останали само варовици и други скали, открити в планинските вериги на Южна Европа. Учените смятат, че тези скали са започнали като морски седименти и по-късно са издигнати на повърхността при сблъсъка на тектонските плочи. И въпреки това са трудни за реконструиране размерът, формата и историята на оригиналната суша - голяма част от която е лежала под плитки тропически морета в продължение на милиони години.

Анализът на изследователите изискваше огромна работа, коментира Лоран Жоливе (Laurent Jolivet), геолог от Сорбоната, неучаствал в новото проучване. Въпреки че тектонската история на сушата е добре проучена в последните няколко десетилетия, той казва, че по „количеството на детайлите в систематичната реконструкция на времевия период [анализът] е безпрецедентен“

Резултатите се съобщават в статия, публикувана в списание Gondwana Research.

Като начало Голяма Адрия е имала екстъремна, сложна история, отбелязва Дауве ван Хинсберген (Douwe Van Hinsbergen), геолог от Университета в Утрехт, Нидерландия. 

Континентът се е образувал, откъсвайки се от Гондвана преди около 240 милиона години (суперконтинентът Гондвана някога е обединявал териториите на съвременна Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида, Индийския субконтинент и Арабския полуостров). В началото Адрия бавно, с няколко сантиметра годишно, се придвижва на север. Преди около 140 милиона години тя е била територия с размерите на Гренландия, до голяма степен покрита с плитки тропически морета, в които активно седименти и бавно се превръщат в скали. След това, преди 100 -120 милиона години, континентът Адрия се сблъска с това, което е днешна Европа - западният край на бившия суперконтинент Лавразия. Голяма Адрия се разцепва на парчета и в голямата си част потъва под Европа. Само малка част от скалите на Голямата Адрия след сблъсъка остават плитко под повърхността.

Друго усложнение е, че скалите на Голямата Адрия са разпръснати в повече от 30 страни, в пластовете от Испания до Иран. Подобно на самите скали, данните са разпръснати и по този начин са трудни за събиране, разказва ван Хинсберген. И накрая, отбелязва той, до последното десетилетие геолозите не са разполагали със сложния софтуер, необходим за извършване на такива сложни реконструкции.

„Средиземноморският регион е просто геологична каша“, коментира ван Хинсберген. „Всичко е усукано, счупено и разбъркано“.

Ван Хинсберген и неговите колеги прекарват повече от 10 години в събиране на информация за възрастите на скалните проби, за които се подозира, че са от Голяма Адрия, както и посоката на всички магнитни полета, отразени в тях. Това позволи на изследователите да идентифицират не само кога, но и къде са се образували скалите.

Всъщност Голяма Адрия ме се е придвижвала на север без промяна в ориентацията си, а се е завъртява обратно на часовниковата стрелка, сблъскайки се с другите тектонски плочи, съобщава екипът на ван Хинсберген.

Въпреки че тектонският сблъсък се е случвал със скорост не по-голяма от 3 до 4 сантиметра годишно, неумолимата разрушителна сила е раздробила парче от земната кора с дебелина 100 километра и е изпратила по-голямата част от него дълбоко в земната мантия, обяснява ван Хинсберген.

^{Голяма Адрия преди 240, 170 и 100 милиона години между Африка и Европа. Кредит: Douwe J.J.van Hinsbergen et al., Gondwana Research, 2019}

Проучването не е единственото доказателство за съществуването на изгубения континент Голяма Адрия.

Други изследователи от Университета в Утрехт преди две години публикуваха проучване с приказното име "Атлас на подземния свят" (“The Atlas of the Underworld”), в което 94 потънали в мантията огромни тектонски плочи са категоризирани по възраст на формиране, дълбочина,  местоположение и др. с помощта на сеизмични вълни и компютърна томография. Това изследване показа, че части от Голяма Адрия сега лежат на около 1500 километра под повърхността на нашата планета.

Справка: Orogenic architecture of the Mediterranean region and kinematic reconstruction of its tectonic evolution since the TriassicAuthor links open overlay panel, Douwe J.J.van Hinsbergen et al.,  Gondwana Research, 2019

Източник: Geologists uncover history of lost continent buried beneath Europe, Science magazine