Тя е от онези хора, които както те посрещат с благост, така и с кротост и усмивка те изпращат.

Дребна на ръст, но жилава. Добър човек. Отрудена цял живот по нивите на родното си село, отгледала три деца, едното от тях вече изпратила във вечния му път. Овдовяла още преди 50 лета. Но никога не забравила, че трябва с доброто да минава в годините.

Добра Шубелиева днес навърши 100 години и пременена в двора на къщата си посрещна голямото си семейство-деца, внуци, правнуци и пра-правнуци. Най-малките от рода й са на по 10 и 7 години.

Родена е в село Николово на 19-ти август 1919 година и казва, че  тук и ще затвори очи. До ден днешен живее в родната си къща. Само със съпруга й на младини я стегнали, преустроили я. От 12 години при нея живее дъщеря й Пенка. Преместила се при майката си, понеже, когато й предложила да я прибере в своя дом в Кърджали, Добра категорично я отрязала. Заявила, че не отива другаде. Защото нейното село е най-хубавото-китно, спокойно, с чист въздух и добри хора- пътувала е и се убедила в това.

Столетницата е доказателство, че човешките възможности са безпределни, стига сам да не си слагаш ограничения.

Повечето от най-близките й живеят в Англия. А баба Добра за първи път долетяла при тях на гости със самолет, когато била на 90 години.

Разказва, че се качила на самолета абсолютно спокойна- видяла какво ли не в този живот, нямало от какво да се притеснява.

Настанили я до прозореца на първата седалка, а стюардесите я наблюдавали през цялото време. „Красиво беше в облаците. Аз нямах никакви притеснения, но усещах, че екипажът на самолета е стресиран заради годините ми, не ме изпускаха от поглед. По едно време дойдоха и ми казаха да се приготвям за слизане, защото кацаме. А пък аз: Какво слизане, аз още не съм се навозила?!“, разказва днес столетницата и още се забавлява със ситуацията.

Полетите със самолет й харесали, още три пъти повторила летенето през следващите години. В Англия обаче не й допаднало много. Въпреки, че днес на обяда, който роднините й дадоха в нейна чест в крайпътното заведение край с. Николово, рожденичката пристигна с Лондонско такси. Автомобилът е собственост на единия от внуците й близнаци. Може би е единствен в България. Момчето намерило колата с ляв волан и я докарало от Англия в България да я ползват със семейството. „Защото е голяма и с нея е удобно да возиш семейството си и баба си“, казва младокът докато придружава баба Добра до трапезата в заведението.

Доскоро тя копаела и градинката в двора на къщата си, от миналата година обаче вече й е трудно, наложило се и бастун да хване. Секретарката на местното читалище в Николово „Паисий Хилендарски“ разказва, че Баба Добра участва в певческата самодейна фолклорна група още от 50-те години на миналия век. Допреди две години ходела със състава и  по фестивали. Много от носиите са от нея ушите, за повечето от песните автентичните песни от групата се допитвали до нея. Била организатор и на седенките и възстановките на обичаи, които правели в читалището.

На вековния си юбилей е пример не само за децата и внуците си, но и за цялото село със своя дух.

Вярно е, че годините не й личат, но тя споделя, че ги усеща на гърба си. „100 години не са малко, тежат понякога. Не се усещат обаче в ден като днешния, когато всичките ми деца са до мен“, казва рожденичката.

На юбилярката подаръци донесе кметът на Николово Николай Колев. Местният управник предаде на рожденичката поздравителен адрес от кмета на община Хасково Добри Беливанов за празника и статуетка на Богородица, а в добавка и червено вино от хасковския край. Тя получи и икона на св.Мина и голяма торта от общинската структура на ГЕРБ в Хасково.

„Хайде, бабо, да те водя сега на дискотека“, подканва я внукът й на тръгване към ресторанта. „ Да ходим, баба, пък и да поиграем“, отговаря му 100-годишната баба Добра.

Красимира Славов