Той бил висок около 1,60 метра и с тежал 70 до 80 килограма. Живял във времето преди 66 до 56 милиона години, през палеоцена, което го прави един от най-ранните гигантски пингвини. През тези десет милиона години различни видове гигантски пингвини населявали Земята.
Палеонтолозите са кръстили новооткрития пингвин Crossvallia waiparensis. За него учените научават от костите на крака, открити в фосилното легло Вайпара Грийнсланд, където са открити още няколко вида древни негови роднини.
От формата на тези кости от краката палеонтолозите разбират, че този нов вид се отличава от всички останали гигантски пингвини, открити на това място. Дължината на костите им позволява да определят размера на целия пингвин.
Този гигантски древен пингвин не е първият, Kumimanu biceae, открит през 2017 г., тежал 100 килограма и бил висок 1,65 метра, а най-големият от всички тях, Palaeeudyptes klekowskii, бил дълъг 2 метра и тежал 115 килограма.
Новооткритият пингвин е тясно свързан и с друг изчезнал гигантски пингвин на друг континент - живелият през късния Палеоцен C. unienwillia, останките на който са открити на остров Сиймор в Антарктида.
През Палеоцена, според геоложките и палеонтологичните данни, връзките между Австралия, Нова Зеландия и Антарктида били все още доста силни, с подобна растителност и дива природа. Това сходство между двата пингвина засилва нашето разбиране за това как са били свързани континентите преди десетки милиони години.
"Когато живели видовете Crossvallia, Нова Зеландия и Антарктида били много различни от днешните - Антарктида била покрита с гори и климатът на двете места бил много по-топъл", казва Пол Скофийлд, старши уредник в музея в Кентърбъри.
По това време пингвините станали наистина големи, бързо в своята еволюционна история, преди да се смалят отново.
Смята се, че това смаляването им е свързано с възхода на морските бозайници - тюлени, китове и други, конкуриращи се за едни и същи хранителни ресурси и места за разплод, които започнали да се появяват по същото време.
Колкото повече вкаменелости откриваме, толкова по-ясна става картината на възхода и падението на пингвините, казват учените. Грийнсанд се оказва невероятно богат източник за този странен период в историята на птиците.
Документът, описващ пингвина, е публикуван в Alcheringa: An Australasian Journal of Palaeontology.
