Бактерията, причиняваща диария, се развива в нов вид, който процъфтява в нашата богата на захар западна диета, според ново проучване.
Бактерията Clostridium difficile произвежда спори, които се разпространяват чрез контакт с изпражнения и така често могат да бъдат открити в бани или на повърхности, които хората докосват, без правилно да измият ръцете си. Нещо повече, тази бактерия става все по-устойчива на дезинфектанти, използвани в болниците, казва водещият автор на проучването Нитин Кумар, старши биоинформатик в института на Wellcome Trust Sanger.
Пациентите, приемащи антибиотици, са изправени пред най-големия риск от развитие на диария от C. difficile, тъй като антибиотиците разчистват здравите бактерии в червата, които обикновено се борят с инфекцията, казва Кумар.
Clostridium difficile обичайно се открива в дебелото черво. Значителна част от най-малките деца и само някои възрастни хора носят Clostridium difficile без да имат оплаквания. Бактерията „се държи под контрол“ от нормалната микрофлора на червото. Най-често след прием на антибиотик, „добрите бактерии“ намаляват, Clostridium difficile се увеличава и причинява инфекция на дебелото черво, в някои случаи - животозастрашаваща. Други рискови фактори за възникване на инфекция са: продължителен престой в болница или друго лечебно заведение, напреднала възраст, сериозни заболявания, отслабен имунитет (напр. при химиотерапия), операция на храносмилателната система и прием на медикаменти за намаляване на стомашната киселинност.
В новото проучване Кумар и неговият екип събрали 906 различни щама на C. difficile от околната среда, от хората и от животни като кучета, свине и коне. Изследователите анализирали и сравнили ДНК на тези различни щамове и установили, че C. difficile се развива в два отделни вида.
За да бъдат считани за един и същи вид, две групи организми трябва да споделят 95% от геномите си, а двата нововъзникващи вида C. difficile споделят 94% до 95%, каза Кумар. Това показва, че „те са на прага на спецификацията“.
Не е необичайно бактериите да еволюират, но "този път всъщност виждаме кои фактори са отговорни за еволюцията", каза Кумар.
Единият от нововъзникващите видове - C. difficile clade A, процъфтява в болниците. Екипът установи, че той се открива в 70% от пробите, събрани от болнични пациенти. ДНК анализът предполага, че този нововъзникващ вид е започнал да се развива преди 76 000 години и в крайна сметка е събрал мутации в своите гени, които по-добре му позволяват да метаболизира захарите и да образува спори, устойчиви на дезинфектанти.
След това изследователите въвели бактерията C. difficile clade A на мишки, които били хранени различно. Резултатите показват, че по-вероятно е бактериите да процъфтяват и колонизират червата, когато диетата на мишките е богата на прости захари, като глюкоза и фруктоза.
По същество нашата диета и други фактори на начина на живот, като вида на дезинфектанта, който обикновено се използва в болниците, помагат на бактериите да се развият по-ефективно, каза Кумар. Тези резултати предполагат, че може да е полезно да се обмисли "диета с ниска захар за онези пациенти, които са заразени с C. difficile clade A или [за болниците] да се търсят нови дезинфектанти."
Резултатите са публикувани в Nature Genetics.
Източник: Live Science
