Апелативният специализиран наказателен съд решава днес окончателно с каква мярка за неотклонение ще бъде собственикът на "ТАД Груп" Иван Тодоров.
Държавното обвинение има нови доказателства срещу собственика на фирмата "ТАД Груп" Иван Тодоров. Това се разбира от искане на Николай Найденов, и.д. административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура до съда, който в четвъртък ще гледа делото по определяне на мярката за неотклонение на Тодоров.
Специализираният наказателен съд в края на миналата седмица освободи от ареста уличения за подбудител на хакерската атака срещу НАП срещу парична гаранция в размер на 100 000 лв. Защитата на Тодоров настоява за по-лека мярка, а обвинителите за постоянен арест.
До момента разследването установи с категоричност, че след като е източил данни от сървърите на НАП - служителят на "ТАД Груп" Кристиян Бойков, първо е изпратил информацията на автора в сайта "Биволъ" Атанас Чобанов. Това се потвърди и от публикуваните в края на миналата седмица доказателствени материали от прокуратурата, според които целта на незаконния достъп до информация е било всяването на паника и смут сред населението, дестабилизация на страната и сваляне на правителството.
Началникът на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) Ивайло Спиридонов съобщи, че властите са установили и самите поръчители на хакерската атака.
По-късно в-к "24 часа" съобщи, че един от тях е активист на партия "Да, България" на бившия правосъден министър Христо Иванов, но той отрече. Прокуратурата поиска от френските власти разпит на Атанас Чобанов, тъй като живее във Франция.
Обвиняеми по делото засега са трима - Тодоров, Бойков и Георги Янков, търговски директор на компанията, която твърдеше, че се занимава с информационна сигурност. Спиридонов не изключи възможността Кристиян Бойков да склони и да свидетелства срещу началниците си в "ТАД Груп". Дали това се е случило ще се разбере в четвъртък.
Тогава на вниманието на въззивния съдебен състав ще бъдат представени нови доказателства срещу Иван Тодоров, които включват "допълнителни разпити на лица в качеството им на свидетели, изготвени етапни експертни справки, документи и същевременно данни, които касаят множество търговски дружества и различни държавни институции".
В тази връзка прокурор Найденов иска от съдебния състав да вземе решение и заседанието по мярката за неотклонение на Тодоров да се проведе при закрити врата, тъй като информацията, която ще бъде огласена се отнася до "съществуващи взаимоотношения на клиенти със застрахователни и банкови дружества; на данъчно задължени лица и органите на приходите; междуфирмени търговски отношения, свързани с прякото развитие на икономика на страна както и защитата на личните данни на физически лица, намиращи се на територията на Република България".
"Не би било редно и правилно по отношение на тази информация, отнасяща се до физически и юридически лица и осъществяващи разнородна дейност подчинена на законовите изисквания в страна, да бъде изложена на показ и достояние на лица присъстващи в съдебната зала, защото те биха били застрашени по един или друг начин /икономически или психически/, както и със свои противоправни действия да застрашат националната сигурност на страната.
Напротив, намирам за правилно това, че следва да бъде защитен общественият ред, интерес и спокойствие на българските граждани и успоредно с това, органите на държавна власт и местно самоуправление и техните администрации да имат необходимия комфорт с оглед полагане и осъществяване на необходимите действия за своевременното и качествено обслужване на населението и подобряване на техните комуникационни и информационни системи", пише още в искането на и.д. ръководител на Апелативната спецпрокуратура.
Държавното обвинение поиска мярката за неотклонение на Тодоров и пред първоинстанциония съдебен състав да се гледа при закрити врата, но искането не бе уважено.
