В новозеландска гора вампир се е вкопчил в живота.
Някога могъщо каури – вид иглористно дърво с височина до 50 метра – а сега нисък, безжизнен дърнер, който изглежда така, като че ли отавна принадлежи на света на мъртвите. Но новопубликувано изследване ни напомня, че външният вид често е измамен.
Под земята, дънерът е част от горски суперорганизъм – мрежа от преплетени корени на десетки, дори стотици дървета, делящи ресурси. Присаждайки корените си към корените на съседите си, дънерът на каурито поглъща вода и хранителни вещества през нощта, които другите дървета са събрали през деня, оставайки жив, благодарение на техните усили.
Предимствата за дънера са очевидни – при други обстоятелства той би бил мъртъв, защото не притежава зелени тъкани. Но защо останалите зелени дървета поддържат дънера жив, като се има предвид, че те самите не получават нищо в замяна?
Учените се опитали да отговорят на въпроса, проучвайки циркулацията на хранителни вещества из дънера вампир и два от най-близките му съседи. Благодарение на няколко сензора, проследяващи движението на водата и дървесния сок из трите дървета, екипът се натъкнал на любопитен модел: дънерът и съседите му пиели вода в различно време.
През деня, когато зелените дървета били заети с транспорта на вода от корените до листата, дънерът бил неактивен. През нощта, когато съседите почивали, дънерът циркулирал вода през останалата част от тялото си. Дърветата се редували, служейки като отделни помпи в единна хидравлична мрежа.
Но какъв е смисълът от добавянето на почти мъртво дърво към подземната мрежа? Макар дънерът да не притежава листа, е възможно корените му все още да имат някаква стойност - като мост до други жизнени, фотосинтезиращи дървета, на друго място в гората. Възможно е дънерът да е обединил корени със съседите си преди много време, преди да се превърне в дънер. Тъй като хранителните вещества все още преминават през корените му и останалата част от мрежата, съседните дървета може и да не са забелязали липсата му на зеленина.
Мистериозната екипна работа и преплитането на корените карат учените да преразгледат концепцията за гора.
Може би не трябва да гледаме на дърветата като отделни растения, а да възприемаме гората като суперорганизъм.
Възможно е тези горски суперорганизми да създават допълнителна защита от суши, допускат учените, давайки на дърветата с ограничена достъп до вода, шанса да споделят ресурси с по-добре хидратираните си съседи. Това е особено ценно предимство сега, когато честота и интензитета на сушите по света нарастват, в резултат на климатичните промени.
И все пак има и недостатъци. Подобно на хранителните вещества, споделяни между отделните дървета, вредните патогени също могат да се разпространят лесно от едно заразено дърво до цялата гора чрез подземната коренова мрежа.
Източник: livescience.com
