Ако някой ми натяква, че вечно греша, че не струвам и агресивно ми обяснява как точно да се променя... ще го отхвърля. Така Катя Вълева обяснява какъв не трябва да е подходът към ромите. При нея в детската градина децата се чувстват добре.

Едно от "нейните" деца е 4-годишният Исус от квартал "Надежда" в Сливен. Иска да стане полицай. Преди това е искал да стане ловец на динозаври. Попитан защо си е сменил желанието, повдига рамене и казва: полицай. Исус живее в едно от най-големите ромски гета в България и е едно от децата зад числото 2500. Толкова са децата от ромски произход, които за трите години на действие на българско-швейцарската програма ЗОВ (Здраве и образование за всички) са започнали да посещават детска градина. Исус ходи в новопостроената по проекта детска градина в квартал "Надежда", където при нужда за него ще се погрижи лекар, а родителите му също могат да бъдат прегледани от лекари, да се посъветват със социални работници или да се присъединят към децата в културния център.

Подобни детски градини, осигуряващи активно обучение по български, социализация, даващи здравна култура, възможности за прегледи за деца и родители, са отворени или изцяло обновени по програмата също в пловдивския квартал "Столипиново", в "Победа" в Бургас, Русе, Шумен, Монтана. А още 2113 деца ходят на училище (1 – 4 клас) и на допълнителни уроци по български.

Преди дни беше отчетено постигнатото по програма ЗОВ, която приключи в края на април. От българска страна основен партньор е Министерството на труда и социалната политика, като участват още министерствата на здравеопазването и на образованието и науката. Програма струва 8 088 500 швейцарски франка, швейцарският принос е 6 920 000, а съфинансирането от трите министерства е 15%.

Образование, здраве, социализация в едно

Основното, новото, променящото на програмата за интеграция и социализация на деца от малцинствата е общият подход - една и съща общност, включително родителите, получава едновременно образователна подкрепа, здравни прегледи, консултации с обучени хора от общността, които ги съветват за здравната им култура, за нуждата от образование. Също и срещи със социалните специалисти, насоки и подкрепа от тях и от всички, ангажирани в проекта. А към края - посещения на театри, концерти. Всичко това с обединени усилия на централната, местната власт, на образователни, на здравни медиатори, на добре подготвени и отдадени учители, лекари, директори на училища и детски градини.

При отчитането на програмата всички ангажирани институции - от централната власт до кметствата, директорите на училища, самите хора, обхванати от проекта, заявиха, че това работи. И си пожелаха "устойчивост". От ръководството на програмата пък отбелязаха, че държавата би било добре да се ангажира повече, да инвестира в тези и в нови подобни проекти, за да се гарантира продължаване на процеса, той да не зависи от несигурно външно финансиране.

Повдигнете тези, които са на дъното

"Няма как да се постигне наистина работеща демокрация с толкова високи нива на неравенство, каквито има в България. България е страната в Европейския съюз с едни от най-сериозните нива на социално неравенство. А за да има работеща демократична система е необходимо определен дял средна класа. Трябва да направите всичко възможно да повдигнете нагоре тези, които са толкова на дъното, независимо от етническата им принадлежност. Това най-лесно започва от най-ниското ниво, от детската възраст, от детската градина", обясни целите на програмата пред "Дневник" посланикът на Швейцария в България Мюриел Берсе Коен (очаквайте блиц интервю с посланика).

Отбеляза, че при сегашната демографска ситуация в България, разрастваща се икономика, липса на работна ръка, ромските деца скоро ще са бъдещето на България. И за да могат в скоро време те да допринасят за икономическото развитие на страната, да осигурят така липсващата работна сила, да са активна част от обществото, трябва да бъдат приобщени. Още от детската градина.

Ще има ли развитие на подобни програми

Засега обаче след приключване на швейцарското финансиране, са планирани пари в бюджета за поддръжка и издържане на досега построеното, се разбра от думите на социалния министър Бисер Петков пред "Дневник". А бъдещето и разразстването е по-скоро неясно - вече има подготвени нови закони и проектозакони, стратегии, планове, проектонаредби, с които да се даде нормативната база за бъдещи подобни програми. Но финансиране няма, а идеята е да се разчита основно на евросредства. Кога такъв проект ще работи и на други места - министърът не можа да се ангажира със срокове.

Представители на социалното министерство обещаха подкрепа, нови възможности и европейски проекти, програми, специализирани паралелки, а и училище за подготовка на роми здравни и образователни медиатори. Както и преосмисляне на учебното съдържание за по практически умения, подкрепа за ранно кариерно развитие. Обещаха и повече подкрепа за хората, работещи на терен.

Хората, работещи на терен, обаче очакваха по-конкретни съобщения. След приключване на програма ЗОВ ромските здравни медиатори например са останали на обичайната за дейността им минимална работна заплата. За 24-часов работен ден и разположение, 365 дни в годината. Това е нашата кауза, мисия, борба, но няма да издържим още дълго, много от нас вече заминаха в чужбина, казаха пред "Дневник" здравни медиатори от Монтана, Бургас, Шумен. (очаквайте скоро още за предизвикателствата пред здравните медиатори).

Ръководителите на проекта препоръчаха подход, при който цялата среда се подобрява. Защото когато родителите са без работа, кампаниите за плащане на здравни осигуровки, за пускане на децата на училище или градина, стават трудно изпълними. Препоръчаха и пограми за решаване на жилищните проблеми, защото не е лесно дете без сносен дом, газещо в локви без обувки и връхни дрехи, да ходи редовно на училище.

Какво /не/искат ромите

Не е вярно, че ромите се приобщават трудно, че не искат, че това е загубена кауза - важен е подходът и желанието, коментира с усмивка директорката на детската градина в Сливен Катя Вълева. А родителите на Исус, които редовно ходят и с детето в градината, дават примери за това: "Той стана по-възпитан, грамотен, вкъщи ни говори само на български дори и с нас", каза майката на Исус - Минка.

Минка, а също и бащата на Исус - Асен, никога преди това не са стъпвали в детска градина. Никой от тяхното поколение, нито на родителите им, не са ходили. За тях отделянето на детето от толкова ранна детска възраст, това да го оставиш някъде с други хора, с непознати, беше немислимо, разказа пред "Дневник" директорката на градината. За да се стигне до това Исус и приятелите му от квартала да ходят редовно в градината, е била необходима много усилена работа, бавно, стъпка по стъпка. С разбиране за начина на мислене на общността, за нуждите, страховете.

"Аз изхождам и от себе си, ако някой дойде и започне да ми обяснява, че не мога да говоря на езика си, че правя всичко грешно, че не съм качествен човек, че трябва веднага рязко да се променя... и да ме наставляват агресивно как точно да се променя, аз веднага ще го отхвърля. Няма да го чуя", казва Катя Вълева. Затова на родителите е разрешено да идват всеки път и когато пожелаят в градината, да оставят децата за колкото време искат, да участват. Правят се празници, които вълнуват общността - кулинарни тържества, песни, танци. И така - лека-полека, докато всички заедно наскоро ходили на театър, на концерти.

Не е лесно, но става, възможно е, само трябва отдаденост и подход, казва директорката. Сега тя вече има около 150 ромски деца, повечето от които редовно идват на детска градина. Има и още желаещи да се запишат. Но повече места няма.

Спомен за цял живот

"При отварянето на някои от новите градини и здравни пунктове в страната, посещавах местните общности. Това бяха едни от най-поразителните изживявания в моя живот, които никога няма да забравя", заяви посланикът на Швейцария. И пожела България в бъдеще да заложи на постигнатите от проекта резултати и знания, от положителния опит, да "не открива колелото". Да продължи проектите и да гарантира устойчивост. Тя отбеляза, че в Женева например около 40 на сто от хората са чужденци. И Швейцария не би могла да се справи без целенасочени интеграционни програми.