Оригинален 7-годишен юбилей отбеляза днес наградата „Мултикултурният човек”, която се дава на кърджалиец, където и по света да се намира той, за принос в развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Досегашните носители са от България, Турция и САЩ, а цифрата 7 е избрана заради нейната символика в културните традиции и вярвания по света.Тя играе ключова роля в християнството, исляма, юдаизма и съответно във фолклора на всички народи. 7 са струните на митичната лира на певеца на Родопите Орфей, светът е създаден за 7 дни според евреите, небето е подредено на 7 нива според мюсюлманите и пак според тях вселената е създадена на 7 етапа.
В Арт галерия Кръг, където е подредена изложба с фотографии от всичките 7 церемонии досега, бяха обявени и новите носители на наградата: журналистката Нихал Йозерган и директорът на най-голямото училище в Южна България, известно като „училището за шампиони”, Милко Багдасаров, един от хората с най-много дипломи и специалности не само в Кърджали, но и в страната.Наградите бяха връчени от зам.-кмета Веселина Тихомирова. Радост Николаева от Арт движение Кръг подчерта важността на наградата и на нейните носители досега за приноса им към националния образ на Кърджали като град-модел на интеркултурни политики, взаимодействие и толерантност.
Нихал Йозерган получава наградата за ролята й на активен мост между печатни и телевизионни медии, между граждански аудитории и културни организации от България и Турция, за нейния принос към политиките, насочени срещу съвременните форми на ксенофобия и расизъм, както и за медийния образ на Кърджали като град на толерантността, който самата тя създава с публикациите си през годините като журналист, новинар, кинодокументалист и изследовател.Милко Багдасаров е номиниран като политик и лидер, педагог и новатор, истински гражданин на Европа, който гледа на съвременния свят през „очите” на бъдещето, за да проправя реални пътища към него, сам превръщайки се в мост между поколенията в битката им за равни възможности и срещу ограниченията спрямо тях, налаганив някои случаи чрез „езика на омразата”, основан на етнос, вероизповедание или каквото и да било друго различие.
Нихал Йозерган получи поздравителен адрес и от Дружеството на журналистите в Кърджали, а Милко Багдасаров беше поздравен от своите ученици и колеги, на което отговори по нестандартен начин – с изпълнение на китара, което развълнува присъстващите. Нихал Йозерган отбеляза важността на Кърджали на картата на Балканите и си призна, че „счита себе си за човек с две родини, но космополит по дух. Всяка една от тези родини си има своето място в сърцето ми.”
НИХАЛ ЙОЗЕРГАН– БЪЛГАРСКИЯТ ГЛАС В ТУРЦИЯ
Наричали са я „красивото лице на толерантността”, но едва ли само заради съавторството й с турския режисьор Семих Диндар за документалният филм „Толерантност” /2010/, който проследява исторически и хронологично събитията в България с фокус върху т.нар. „Възродителния процес”. Филмът е носител на престижни награди и е излъчен два пъти в пояса за наградени международни документални филми на частния турски новинарски канал „24”. Самата Нихал заявява неведнъж, че толерантността е голямата й ценност, „най-важната за журналиста”.
Наричат я също „българския глас в Турция”, защото голяма част от житейското си време като журналист Нихал играе роля на мост между печатни и телевизионни медии от двете страни на границата, между граждански аудитории, интелектуалци и организации от България и Турция.
Била е журналист, репортер и изследовател в най-рейтинговите телевизонни предавания в България, Турция и дори в бившия Съветски съюз, където след студентството си завършва магистратура и работи в революционното от времето на перестройката публицистично предаване „Взгляд”. Признава, че не просто е работила заедно с големи медийни и телевизионни професионалисти, а се е учила от тях, защото да си журналист означава „да можеш да се учиш непрекъснато”. Между „учителите” й са знаковите журналисти Кеворк Кеворкян, Димитри Иванов, Нери Терзиева, а също и проф. Сергей Муратов – един от най-видните руски теоретици в областта на журналистиката за своето време, който е и кинорежисьор, документалист, телевизионен наблюдател.
Нихал Йозерган е позната на нашата широка аудитория като новинар и анализатор на най-важните събития от политическия, икономическия, културния и социалния живот на Турция, коментирала е дори големи спортни събития. Тя действително е била „българският глас”от Турция за БНТ, Нова ТВ и ТВ 7, гласът от Турция на БНР, „Дарик” радио, „Инфорадио” и перото от Турция на много български всекидневници: в. „Стандарт”, в.„24 часа”, в.„Труд”, на списанията „Балканите плюс”, „Тема”, „Мениджър” и „Икономист”, за периодичното списание на Българския Хелзински Комитет. Освен на документалната лента „Толерантност”, тя е авторка и на документалните филми „Истанбул – срещата на цивилизациите” (2002) и „Сирия – геополитическата игла на Близкия изток” (2007), излъчвани нееднократно по БНТ, за която тя работи като кореспондент в Турция до 2008 г. След 1991 г. е работила като редактор в регионалната телевизия АС ТВ, а от 1998 г. до 2011 г.е кореспондент, репортер и коментатор от Турция на БНТ и БНР. С право е считана за един от най-добрите познавачи на южната ни съседка, авторка на незабравими предавания и репортажи.Тя е между инициаторите и създателите на Новините на турски език в редакция „Информация” на БНТ.
Нихал Йозерган е авторка на ексклузивни интервюта, излъчени по БНТ и публикувани във в. „Труд” с ярки политически фигури и държавни ръководители, като президента Сюлейман Демирел, президента Абдуллах Гюл, президента Р.Т. Ердоган, бившия премиер Месут Йълмаз, външния министър Исмаил Джем, известният кюрдски политик Сърръ Сакък, с Вселенският патриарх н.св. Вартоломей І, както и с премиера Бойко Борисов, външните минстри Надежда Нейнски, Соломон Паси, Николай Младенов. През последните две години работи като преводач в посолството на Р България в Анкара и организира връзките на дипломатическата ни мисия с турските медии. Освен това поддържа отлични дългогодишни връзки с общността на цариградските българи и българската диаспора в Турция, с ръководството на църковното ни настоятелство там, както и с изселнически организации на българските турци.
Нихал е ангажирана като фриланс журналист от турската обществена телевизия ТРТ Тюрк за външнополитическото предаване „Вчера, Днес, Утре”, за което снима серия от документални филми как хората и политиците от Западните Балкани – България, Македония, Сърбия, Хърватия, Босна иХерцеговина, Черна гора – възприемат новият курс на турската външна политика по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР).В момента е докторанткав Институтаза докторанти и постдокторанти „Диалог Европа” към СУ „Климент Охридски”, а темата на изследването й е „Новата външна политика на Партията на справедливостта и развитието и случаят с посредничеството на Турция и Бразилия за решаването на иранската ядрена криза”.
Член е на СБЖ и на международната журналистическа организация, базирана в Брюксел.
Такава е съдбата на някогашното момиченце, чувствително към всичко, което го заобикаля, и познато на старите кърджалийци като Нихал Филипова Чуренева. Родило се е в София през 1966 г., отрасва в Кърджали, завършва със сребърен медал тогавашното ЕСПУ „Христо Ботев” и заминава да учи журналистика в Софийския университет, след което политиката за учене и самоусъвършенстване става интегрална част от живота й. За своята дъщеря Сечил Йозерган, която сега учи в Лондон, казва в интервю пред журналиста от Кърджали Георги Кулов: „Накъдето и да поеме, от майка си е взела едно много ценно качество – амбицията, да работи със страст и да не се отказва от целите и идеалите, в които вярва.”
А на въпроса на журналиста Кулов „Каква всъщност се чувстваш повече, Нихал – българка или туркиня?”, отговорът е кратък: Чувствам се и двете… турският е езикът, на който проговорих, защото ми е майчин и защото израснах в турска къща. Младостта ми премина в България. Считам себе си за човек с две родини, но космополит по дух. Всяка една от тези родини си има своето място в сърцето ми.”
МИЛКО БАГДАСАРОВ, КОЙТО ГЛЕДА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ПРЕЗ „ОЧИТЕ” НА БЪДЕЩЕТО, ЗА ДА ПРОПРАВЯ РЕАЛНИ ПЪТИЩА КЪМ НЕГО
Милко Багдасаров eот тези кърджалийци, с чието име се свързва националният образ на нашия град. Сякаш рождената му дата 21 октомври (Денят на Кърджали) предопределя бъдещия му житейски и професионален път.Роден е в Пловдив, където завършва като отличник математическата гимназия „Акад. К. Попов”.Следват години на учене и специализации –магистър по математика в Пловдивския университет(1980), специализация по „Информатика” в Софийския университет (1984-1985),квалификационен клас по математика в Централния институт за усъвършенстване на учители и ръководни кадри (1992)в София, диплома по „Организация и управление на образованието”в УНСС (1991), клас квалификация по специалност „Право” и завършена магистратура по „Счетоводство и контрол”от Великотърновския университет(2001).
През 1981 г. младият Багдасаров става учител по математика в Кърджали в днешната Професионална гимназия по туризъм, а едва навършил 25, става зам.-директор на СУ „Отец Паисий”. От септември 1990 г. до момента Милко Багдасаров е директор на най-голямото училище в Южна България – СУ „П. Р. Славейков”. Ръководи над 1600 ученици годишно, от подготвителна група до 12 клас, както и над 180 човека учители и помощен персонал. Не е тайна, че познава всичкитеси ученици по име. Успява да ангажира максимален брой възпитаници в разнообразни извънкласни форми. По негова инициатива в училището се развиват школи по математика, история, журналистика,български език и литература, спортни школи по волейбол, баскетбол, футбол, тенис на маса и шахмат. Възпитаниците му винаги са на челни места на регионални, национални и международни състезания.Всяка година ученици и учители от училището за шампиони представят себе си и училището на престижни математически форуми. При посещението си на 31 май т.г. президентът Радев подчерта: „Всички вие доказахте, и ръководството на училището, и преподавателите, и родителите и най-вече децата, че само за 35 години едно училище може да се утвърди сред най-големите образователни средища на България. Средища за таланти, за шампионски дух.”
Средище за гражданска и социална чувствителност също. От 2007 г. тук се организира инициативата "Заедно" (Joining Up), по време на която всички деца, които живеят в Центъра от семеен тип в Крумовград, посещават своите съученици и приятели от училище "П.Р.Славейков" в Кърджали за една цяла седмица, за да учат и да се забавляват заедно: плуват в градския басейн, ходят на кино, пикници и екскурзии, плуват с корабче в язовир Кърджали, посещават различни забележителности в района. Всичко това се случва благодарение на финансовата помощ на Джил Тимис и нейните приятели, които всяка година карат колелета с благотворителна цел в различни държави в Европа и част от събраните пари изпращат за децата от Крумовград и Кърджали.
Вече четири години сборен отбор от училището представлява България на Световните ученически спортно-образователни игри в Атина – чест, която се предоставя на училище, класирало най-много отбори за републиканските финали на Ученическите игри. През последните години училищните отбори по волейбол на СУ „П. Р. Славейков” неизменно представят България на световните първенства в различните възрастови групи.
От 2001 г.Милко Багдасаров е председател на Спортен волейболен клуб „Арда”-Кърджали. Мъжкият отбор по волейбол играе в Суперлигата на България. От 2014 г. е председател на Комисията по плажен волейбол към Българската федерация по волейбол. През това време и под негово ръководство Кърджали се утвърди като център за провеждане на национални и международни състезания по плажен волейбол.
От 1995 г.Милко Багдасаров е председател на Областния съвет на БСП-Кърджали, а през 2013-2014 г. е народен представител в 42-рото Народно събрание на Р България и зам.-председател на Комисията по образование към Народното събрание.На заседание на Комисията на 09/10/2013, на което се обсъжда актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите по отношение на семействата и децата, търсещи убежище в Република България, той подчертава, че най-важното е институциите да „не губят чувствителността си към хората, изпаднали в беда”.
През 2003 г. получава най-престижната награда в българското образование и култура – почетното отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието. През 2008 г. получава награда от СБУ на КНСБ за най-добър колективен трудов договор, а през 2009 и 2010 г. – наградата „Най-добър социален партньор – директор” наСиндиката на българските учители.На 6 юни т.г. бе удостоен с Почетен знак на Външно министерство на Русия за принос в дългогодишното сътрудничество между двете страни, междуучилището за шампиони в Кърджали и Московския Лицей 1553 „Вернадского”.
И два непопулярни факта. През 1999 г. поема от капитана руля наемблематичния кораб „Радецки” и го управлява смело за час по Дунав по време на обучение за директори-мениджъри в град Козлодуй, а през 2011 г. призовавасвоите ученици да се присъединят към кампанията „Да спасим Радецки”, подета от техните връстници в Козлодуй. Багдасаров е почитател на китарата и с китара може да върне доброто ви настроение във всеки момент.
Разказ за небикновената личност Милко Петров Багдасаров е публикуван в Том I на изследването „Бележити българи на съвременна България” /Михайлов, Ивелин/, изд. „Асеневци”, 2013.
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС
от
Дружеството на СБЖ „Мара Михайлова” -Кърджали
Скъпа Нихал Йозерган, приятелко Нихал!
Освен колеги, ние действително много години сме и приятели и заедно вървим по пътя на предизвикателствата, пред които съвременната журналистика ни поставя, пред сложните понякога избори да бъдеш максимално обективен, следвайки принципите си. Ти го можеш, стотици пъти си доказвала, че го можеш.
Едва ли се съмняваш, че познаваме, ценим и се възхищаваме на твоите избори, на твоите текстове и коментари от мястото на събитията, на професионалния ти прочит на сложните житейски и политически ситуации. Възхищаваме сена професионалната устойчивост на твоите избори десетки години да бъдеш мост между България и Турция – двете родини на толкова много хора от нашия регион, което е от ключово значение за бъдещето му. В съвременния свят на журналистиката способността да изобретяваш нови информационни инструменти (с текст, със звук, с камера, за да стигаш до самата сърцевина на събитията, превръщайки се в мост между различни аудитории, между различни етноси, религии и културни традиции) и заедно с това да служиш на идеята за толерантност и сътрудничество, е майсторство от висок клас. Ти го можеш, стотици пъти си доказвала, че го можеш.
Ако се огледаш внимателно, ще видиш, че зад гърба ти има огромно число фенове на твоите репортажи, интервюта, документални филми, на всичките твои търсения. Но това са фенове и на тебе самата – „красивото лице на толерантността”, както те наричат колегите. Ти си от хората, за които журналистиката е не просто професия, а съдба и кауза. „Искам да съм полезна, ако работя за това обикновените хора и политиците от България и Турция да се опознаят по-добре”. Тези твои думи звучат скромно, но това е каузата на истински отдадените на международната журналистика колеги – да бъдат медиаторите, които внимателно отстраняват пречките по пътя, превъзмогват границите и създават общите хоризонти. Ти го можеш, стотици пъти си доказвала, че го можеш.
Бъди себе си, бъди автентичният участник в промяната на Европа към нов модел свят, в който хора като теб умеят да прокарват реални мостове.
Нека ти е честита заслужената награда „Мултикултурният човек”, на която ти несъмнено ще бъдеш красивото лице!
Кърджали бг вести
