Подходящо ли е изпит по български за седмокласници да включва въпроси за слятото, полуслятото и разделното писане? Този въпрос коментира днес пред bTV доц. Владислав Миланов, езиковед от Софийския университет, по повод националното външно оценяване по български език и литература, в чийто тест бе включена задача, изискваща подобни знания.

Според учители въпросът в задача №17 е подвеждащ, други направо казват, че има грешка. Спорно е дали, без да са учили слято, полуслято и разделно писане, седмокласниците биха могли да знаят дали правилното изписване е „леснопреносим“ или „лесно преносим“.

Ето и задачата:

17. В листа за отговори препишете текста, като поправите допуснатите 14 (четиринайсет) грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Предпочитана и утричана бутилираната вода се налага като беспорен фаворит на световният пазар сред напитките. Тя е станала не разделна част от живота ни и е едно от най голямите потребителски явления на нашето савремие. Засилената ѝ употреба, се свързва с идеята за намаляване на консомацията на беззалкохолните напитки, като следва да се отчете и факта, че е лесно приносима и достъпна в търгофската мрежа.

Ето и текста без грешки, публикуван в ключа с верните отговори, публикуван от МОН часове след изпита:

Предпочитана и отричана, бутилираната вода се налага като безспорен фаворит на световния пазар сред напитките. Тя е станала неразделна част от живота ни и е едно от най-големите потребителски явления на нашето съвремие. Засилената ѝ употреба_се свързва с идеята за намаляване на консумацията на безалкохолните напитки, като следва да се отчете и фактът, че е лесно преносима (леснопреносима*) и достъпна в търговската мрежа.

В отговор на притесненията и коментарите, от Министерството на образованието обявиха, че ще приемат и двата отговора за верни и под черта в ключа с верните отговори уточниха, че: "Независимо от това, че в текста словосъчетанието лесно преносима не е използвано като сложна дума и е правилно да се пише разделно в съответствие с Официалния правописен речник на българския език (виж. 55.6 и 53.17.1), за вярно ще се приема и леснопреносима“.

На въпрос кое е правилното изписване доц. Миланов уточни, че е слятото, т.е. „леснопреносим“, но коментира, че въпросът наистина е сложен и „фактът, че през последните дни говорим само за това означава, че сме поставили седмокласниците в нелека ситуация“.

„Думата се пиша слято, но проблемът със слятото, полуслятото и разделното писане в българския език е много сериозен и при редица думи има възможност да бъдат изписвани както слято, така и разделно. Зависи от употребите, но това седмокласниците категорично няма как да знаят.

Фактът, че ние с вас си говорим за неща, които вълнуват нас, филолозите, фактът, че ако поставите така думата, ще видите, че дори студентите българисти, дори учителите ще се замислят, ще търсят езиковедска логика в това как да напишат думата, означава, че задачата не е особено коректно поставена.

„Седмокласниците учат всичко друго, но не и как да бъдат правописно грамотни - допълни доцентът. - Седмокласниците учат строежа на изречението, видовете изречения, но седмокласниците не учат това, което утре ще им трябва в живота - да бъдат грамотни. Седмокласниците не правят тези диктовки, които ще им изградят умение утре, когато трябва да напишат молба до работодателя си или да говорят убедително, за да покажат своята компетентност, това остана някак си между другото."

Доц. Миланов поздрави всички, които са се справили със задачата, но посъветва повече да не ги поставяме в такава ситуация, „защото това не е обект на тяхното обучение, защото учебниците никъде не поставят акцент върху правописа, не ги карат да мислят върху правописа“.

За речта на депутатите

Той коментира и качеството на юридическите текстове, които наблюдава заедно със студентите си юристи:

„Няма законопроект на страницата на Народното събрание, който да не е лишен от правописни и пунктуационни грешки. Обида е това и към хората, които правят законите на страната, а не познават законите на езика ни... Пред нас излиза един продукт, който не отговаря на изискванията за висока правописна и правоговорна култура."

Доц. Миланов и студентите му следят и речта на депутатите, а резултата от наблюденията обобщи така:

„Наблюдаваме ги и от есента ще имаме рубрика, която ще показва тези правописни грешки, защото се оказва, че статистиките, които правим днес, се отнасят към примерите, които моите дълбоко уважавани професори навремето определяха като „грешки, допускани от идеално слаб ученик“.