Вдовицата на бившия югославски президент Йосиф Броз Тито - Йованка Броз проговори, за да се оплаче от съдбата, наложена й, според нея, след смъртта на съпруга й преди близо тридесет години, съобщава в. "Политика".

В интервю, публикувано в днешния брой на всекидневника и представено като първото след смъртта на Тито през 1980 г., 84-годишната Йованка разказва как животът й изцяло се е преобърнал след смъртта на мъжа й.

Веднага след като Тито почина, бях буквално изхвърлена (от бившата резиденция на президента) като куфар, по нощница, без нищо, без право да взема някои и друга снимка, писмо, книга или дрехи, казва г-жа Броз.

Против волята ми ме настаниха в жилище, което, както ме уверяваха тогава, ще е временно. Но аз все още живя там вече три десетилетия, добавя тя. След смъртта на мъжа си на 4 май 1980 г. г-жа Броз живее усамотено със слаби доходи, като избягва контакти с медиите.

Две години след смъртта на съпруга й, ръководил Югославия от края на Втората световна война докато почине, тя е била уведомена, че не може да получава пенсия, защото няма документи за самоличност и защото Тито не е получавал заплата. Вярно е, че получавам известна помощ, обяснява тя, но като съпруга на държавен глава, а също като ветеран (от Втората световна война) и като всеки друг гражданин имам право на пенсия и на подходящо жилище.

Според нея едновремешните власти поискали да завещае всичките си авоари на държавата, но тя отказала. Отказах, заявявайки, че трябва от нещо да живея, разказва тя. Казаха ми обаче да си мълча и да съм доволна, че са ме оставили жива. Г-жа Броз не говори в интервюто за политическия аспект на годините, когато мъжът й е бил на власт и за сегашната политика.

Толкова години се води ужасна кампания срещу Тито, години, през които се подклаждат страстите вместо да се успокояват, изтъква тя, без да навлиза в подробности.