Авторът на незабравимия стих „Аз вярвам в мълчаливата любов” Давид Овадия, син на Хаим и Рашел Овадия, е роден в Кърджали на 1 декември 1923 г. в семейство на тютюноработник. За 60-годишнината си през 1984 г. става почетен гражданин на родния град, където семейството е живяло до старта на началното образование на малкия Давид. Когато родителите му емигрират в Израел със стотици еврейски семейства от България през 1948 г., той е на 25, преминал е през съпротивителното движение, носил е шестоъгълна звезда на ревера и избира да остане в родината, за да бъде полезен тук. Поет, преводач, мемоарист, борец за леви идеи, Овадия е модел за цялостна личност на съвременен идеалист, който стои открито пред неудобните истини на своето време и винаги търси най-честните отговори. И в живота, и в словото. На него принадлежат думите: „Словото отива в бъдещето. Авторът трябва да си даде сметка дали след 10, 20 години няма да се срамува от сегашното си слово. Аз отдавна се придържам към това правило.”
Сам участник в партизанското движение, посвещава години от живота си да защитава с документални разкрития в книгите си някои тежки истини за идеализирани от народната власт псевдогерои, минавайки през години изпитания заради битката за истината, за която официалната мемоаристика мълчи. За несломим дух и честност към фактите са доказателство документалните му повести, сблъскали се с години съпротива от страна на висшата номенклатура и дори на Шесто управление, преди да видят бял свят, „Леваневски” (1980, 1992), „Менахо или терористът” (1982), „Дед или разгромът” (1990). Автор е и на 14 книги с поезия.И – на думите, които днес звучат като предупреждение в объркания политически ред: „Всяко мрасобесие, всяко насилие над човешката съвест е фашизъм. Всеки произвол, всяко издевателство над човека е фашизъм”.
Той неслучайно е измежду 80-те учредители на някогашния Клуб за гласността и преустройството в България, които първи афишират подкрепата за човешките права и гражданските свободи у нас и на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет приемат историческата Програмна декларация на Клуба и списък на ръководството си, между членовете на което са д-р Желю Желев /истинският инициатор на Клуба/, Радой Ралин, Блага Димитрова, Борис Димовски и Давид Овадия.
На 23 май /четвъртък/ в 12.00 ч. в рамките на „Мултикултурният град” на входа на родната му къща в Кърджали – сега собственост на „Кърджали-Табак” АД – на ул. „Екзарх Йосиф” № 1 /някогашната тютюнева режия „Никотея”/ ще бъде поставен паметен знак по инициатива на 11 организации и училища от града, а младежи от СУ „П. Славейков” ще изпълнят някои от незабравимите му стихове. Членовете на Инициативната група по азбучен ред са: Васил Василев /Дом на културата/, Владимир Чукич /Дружество на художниците/, Гергана Димитрова /ДА-Кърджали/, Даниела Коджаманова /РИМ-Кърджали/, Златко Атанасов /СУ „Отец Паисий”/, Камелия Чолакова /Читалище „Обединение 1913”/, Милко Багдасаров /СУ „Петко Р. Славейков”/, Минчо Гумаров, спелеолог и краевед, Мюзекки Ахмед /Читалище „Юмер Лютви”/, Уляна В. Ганева / Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров”/, Радост Николаева /Арт движение Кръг/, Юмер Юмер, „Кърджали-Табак” АД.
Арт движение "Кръг"
