21 германци са застреляни по нашите граници по време на тоталитарния режим. Двама от тях са от бившата Федерална република Германия, а останалите от ГДР. В Западна Германия битувало схващането, че на българските граничари им давали баснословни суми за да убиват невинни немци. И до днес това схващане има почва сред жителите на Обединена Германия.
За да развенчаят този мит двама изследователи се нагърбват с нелеката задача да разкрият драмата на германците, опитвали се да преминат от „социалистическия лагер” в „западния свят”. Това са Стоян Райчевски и Фанна Коларова. Райчевски е автор на множество книги , посветени на щекотливи теми от българската история. Коларова е изследовател от Берлин, познаваща добре архивите на тайната полиция ЩАЗИ. Двамата написаха изследването „Бягство от ГДР през „Желязната завеса” на България". Заедно със съпътстваща изложба на тази тема книгата се представя в много градове на България.
Снощи двамата изследователи гостуваха в Кърджали.Проявата бе под патронажа на областния управител Никола Чанев.На представянето присъства зам.-областният управител Севда Камбурова, общественици, интелектуалци.Сред тях бяха хора с утвърдена репутация на демократи.
Севда Камбурова откри срещата-разговор. Тя приветства гостите. Подчерта,че тяхното изследване е плод на упорити дирения на документи и многобройни драматични срещи с хора, пострадали от тоталитарните режими в Източна Европа. Отбеляза тежките съдби на германци, заловени на нашите граници в опит да преминат зад „Желязната завеса”. Вие имате голям принос паметта от близкото минало да се съхрани. Повече млади хора трябва да знаят за тези събития, подчерта Севда Камбурова.
Стоян Райчевски посочи, че тази година се навършват 30 години от падането на Берлинската стена и събарянето на Желязната завеса. Книгата е посветена на тази годишнина. Първоначално тя излиза на немски, а след това и на български. Финансира се от фондация „Конрад Аденауер”.Изследването е първо по рода си в Източна Европа след тези в Германия.
Желанието на българите е да заемем достойно място в демократичното семейство, а не в някакъв евразийски съюз. Тази книга е послание към младите хора за хуманност. За ориентация към демократичните ценностти, отбеляза Стоян Райчевски.
Фанна Коларова посочи, че след 1961 г.когато се издига Берлинската стена много семейства в Германия са разделени от двублоковото противопоставяне. За да се срещнат те идват в България на почивка. Тук с мълчаливото съгласие на властите западно и източно германци са се виждали след години раздяла.
Мнозина млади хора, подлъгани от привидно по-либералния режим са се опитвали да бягат през южните ни граници. Няма статистика за това колко са я преминали успешно. Факт е обаче, че тези които са се опитвали да бягат през нашата страна са получавали три пъти по високи присъди , отколкото тези, прескачали Берлинската стена. Заловените на нашата граница са били транспортирани със самолети до ГДР, където ги очаквали репресии.
Германците са били строго следени, разкриха още изследователите. През тоталитарния режим в нашата страна дори се е стигало до там в курортите на техните маси да се сервира в чинии с микрофони. Дори в пепелниците се криели „слушалки”.
Присъстващите на срещата си закупиха книги. Те зададоха много въпроси. Разгоря се сериозна дискусия, за това доколко са разсекретени архивите на тайните служби в България и Германия.
Георги Кулов.
Дядю Тянчю
Германците ги поменувайте друг ден!
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,