В опит да научат повече за начина, по който се развива човешкият мозък, учени в Китай са добавили ген на човешкия мозък в генома на резус маймуни. Добавеният ген се нарича MC HP 1 или микроцефалин и участва в регулирането на растежа на мозъка на плода.

Изглежда, че добавянето му е направило маймуните по-умни. Мозъкът на модифицираните животни се нуждаел от повече време, за да се развие, подобно на човешките деца. Трансгенните маймуни показали по-добра памет и по-бързи реакции в сравнение с немодифицираните си връстници.

"Това е първият опит да се разбере еволюцията на човешкото познание с помощта на трансгенен модел на маймуни", каза генетикът Бинг Су от Кунминския институт по зоология.

Трансгенните организми не са нищо ново. Първият експеримент е публикуван през 1974 г., когато гените Staphylococcus aureus били вмъкнати в Escherichia coli. Първата трансгенна маймуна, с вмъкнати гени от медузи, е създадена през 2001 година.

Човешки гени са добавяни на маймуни за изследване на заболявания и състояния като аутизъм. Мишки са били модифицирани с гени на човешкото познание, включително с променен микроцефалин. Но изследователите смятат, че това е първият път, когато изследователите са използвали трансгенни маймуни, за да изследват генетичния произход на човешкия мозък.

Това е, казват учените, експеримент с етични последици.

Екипът излага ембрионите на маймуни на вирус, носещ човешки микроцефалин. Това генерира 11 трансгенни маймуни резус, носещи човешкия ген, само пет от които действително оцелели.

Всъщност, документ от 2010 г. изрично осъжда цялата концепция за редактиране на маймуни с човешки мозъчни гени (макар и не непременно маймуни), наричайки такива потенциални изследвания „етично неприемливи“ поради повишения риск от увреждане на животните. 

"Използването на трансгенни маймуни за изследване на човешки гени, свързани с еволюцията на мозъка, е много рискован път", казва пред Technology Review генетикът Джеймс Сикела от Университета в Колорадо, който е съавтор на документа от 2010 г., .

В допълнение, един от изследователите на това последно изследване, компютърният учен Мартин Стинер от Университета на Северна Каролина, отбеляза, че има аспекти на проучването, които не биха били разрешени в страна с по-строги разпоредби, като например САЩ. Всъщност изследването не успява да намери издател на Запад.

Китайските генетични изследвания вече се наблюдават под лупа след работата на генетик Хе Джанкуй, който твърди, че е редактирал човешки ембриони. Неговият американски сътрудник, Майкъл Дийм от университета Райс, също е подложен на критики.

"Сега е създадено това животно, което е различно от това, което би трябвало да бъде. Когато правим експерименти, трябва да имаме добро разбиране какво се опитваме да научим, как то ще помогне на обществото, а това не е случаят тук", казва Мартин Стинер.

"Те се опитват да разберат развитието на мозъка. И аз не мисля, че стигат дотам."

Изследването е публикувано в National Science Review..