В следващите 10 години Европа ще трябва да се пригоди към нова система на международни отношения и зависимости, включително чрез преформулиране на трансатлантическите отношения - както със САЩ, така и в НАТО. В момента ангажираността на Вашингтон с тази организация е солидна, расте и финансовата подкрепа за натовските държави в Източна Европа, а алиансът е по-силен, отколкото беше преди 5 години.
Но това отношение ще продължи, докато Русия е възприемана като заплаха, а американците смятат, че Москва е в упадък и със свиващо се влияние, докато в другия край на света се въздига Китай.
За европейците това означава, че ако искат да останат важен съюзник на САЩ, ще трябва да могат да помагат на Вашингтон да разпространява властта си в Азия и други части на света. А дори да предпочете да не помага на САЩ, Европа ще трябва да е способна изцяло сама да гарантира сигурността си - в НАТО или извън него - за да запълни вакуума, който би се създал от фокусирането на американците върху Азия.
Това предупреждава представена в Европейския парламент прогноза за международните отношения и развитието на обществата в следващите 10 години на аналитичният център на ЕС Система за европейска стратегия и политически анализ (ESPAS). Под заглавието "Глобални тендензии до 2030 г.: Предизвикателства и избори за Европа" водещият автор Флоранс Гауб посочва още, че в края на следващото десетилетие ще са настъпили чувствителни промени, включително в начина, по който се формират силата и влиянието на държавите. Гауб е възпитаничка на Мюнхенския университет, френските SciencesPo и Сорбона, доктор е от Хумболтовия университет в Берлин и е бивш преподавател в Колежа по на НАТО по отбраната.
В доклада се посочва, че Европа трябва да се съобразява с редица фактори, включително демографския и особено промяната в Африка. В най-вероятния сценарий през 2030 човечеството ще се е увеличило с 1 млрд. души до 8.551 млрд. жители и това ще е най-видимо в съседна Африка. Там населението ще нарасне с близо 450 млн. души (до над 1.7 млрд.) - почти толкова, колкото в значително по-многолюдната Азия В следвакото десетилетие Европа ще намалее с около 4 млн души (до 739 млн.).
Но числеността на населението вече няма да е толкова важен фактор, тъй като към 2030 г. ще се оформи различна структура за разпространяване на власт и влияние. Все още се говори за многополярен свят, докато бъдещето е на свят, в който са важни т.нар. възлови пунктове на множество мрежи, покриващи планетата. Силата на една страна вече няма да се измерва единствено с броя на жителите ѝ, БВП на иконоиката и разходите за отбрана. Властте ще се упражнява не само от държави, но и от големите градове, региони, компании и транснационални потоци.
Затова за държавите е изключително важно да участват в международни организации и връзки, да търгуват и разпространяват помощ в чужбина да имат отношения с повече партньори, да вдъхновяват останалите и да упражняват влиянието си по този начин, препоръчват авторите. В момента това е особено притеснителна препоръка за България, тъй като неотдавна проучване на Европейския съвет за външна политика показа, че в ЕС никой - с изключение донякъде на румънците - не припознава българите като партньори за съвместни начинания.
Екипът на Флоранс Гауб коментира и атаката, на която е подложена демокрацията в Европа в момента. Тя се изразява във възхода на популистки партии, намеса в избори, отслабване върховенството на закона, бунтуване срещу промени и реформи, проблеми заради обществено неравенство и миграция. Това е поправимо, особено ако политиците успеят да съкратят дистанцията с избирателите си, а модерните технологии за свързаност, социални мрежи и други средства могат да улеснят този процес.
Но в доклада има и важно предупреждение - защитата на демокрацията се нуждае от съответната инфраструктура, включваща механизми за надзор, контрол и търсене на отговорност. Тази инфраструктура трябва да не допуска популисти в правителствата, тъй като е доказано, че веднъж попаднали във властта, те посягат на фундаментални принципи като върховенство на закона и свобода на медиите.
