10 април 1979 г. е важна дата в космическата история на България. Тогава Георги Иванов става първият българин - част от екипажа на космическия кораб „Съюз-33“, с командир на полета Николай Рукавишников. Полетът е част от програма Интеркосмос, която включва държави от Източна Европа и Куба. В рамките на тази програма се осъществяват както съвместни полети, така и различни научни изследвания. Конкретната задача на Николай Рукавишников и Георги Иванов е на ръчен режим да се присъединят към орбиталната лаборатория "Салют-6". Поради технически проблеми скачването е отменено и те се връщат по-рано от планираното време. Агоп Узунбохосян, директор на астрономическа обсерватория "Славей Златев" в Кърджали припомня някои моменти от мисията на „Съюз-33“, коментира и днешното състояние на българската космическа наука.

Агоп Узунбохосян: На станция "Салют-6" са направени първите опити да се разтопи стъкло в условията на безтегловност и да се изтеглят първите оптични влакна, което при тогавашните технологии на Земята не е било възможно. България заема достойно място сред космическите страни, не само защото имаме космонавти, а и заради апаратурата, изработена от наши учени и изпратена в Космоса. И днес българските учени имат самочувствието за изграждане на апаратура. Сега, когато се отвориха границите, те могат да работят и с Русия, и с всички страни, които имат ракети-носители и извеждат космически сонди в околозвездното пространство.

Не съм привърженик на идеята за изпращане на трети българин в Космоса, тъй като у нас връзката между космическите изследвания и индустрията е скъсана. Докато това не се промени, бизнесът не е заинтересован да инвестира в развитието на космическата наука. Тези инвестиции ще се върнат като нови материали, нови технологии и т.н. Ето днес всички виждаме приложението на Земята на оптичните влакна, открити преди 40 години в Космоса.

http://bnr.bg