Не са твърде далеч дните, когато членовете и симпатизантите на БСП, а и огромна част от българската общественост очакваше с интерес кой ще бъде избран да поведе листата на партията за участие в изборите за Европейски парламент. И ето, след сериозни дебати челното място беше отредено на Елена Йончева. Лично за мен това беше стратегическо решение, с визия за развитието на партията за години напред. Решение морално и отговарящо на устава и правилата на БСП. Но уви! И да, сега, макар и малобройни, не спират гласовете „Защо Елена, а не Сергей Станишев?“. Чухме предложения двамата да са тандем, чухме дори и обвинения, че имало нередности при тайния избор.

За мен, като социалист с 45-годишен партиен стаж цялата сага кой да води листата е нормален демократичен процес на състезание между конкурентни, стойностни кандидати. Дори и повод да се гордеем, че БСП разполага с толкова качествени личности.

Сериозно обаче ме притесниха излишните изблици на емоционалност и опитите нормалното състезание да се принизява до кавга. Индивидуализмът и егото да се поставят над партийните интереси и национално отговорната позиция на БСП. Защото това не е само вътрешно партиен спор. В сегашната ситуация у нас БСП няма алтернатива като основна опозиционна партия. Тя е единствената сила, която може да разруши статуквото и да изтръгне страната от мъртвата хватка на ГЕРБ. От управлението, което трайно отреди последно място на страната ни сред членовете на Европейския съюз във всички класации, като изключим тези за нивото на корупция, демографска криза и население под социалния минимум, в които сме сред първите места.

Сега БСП има реалния шанс да разшири своето влияние и да извоюва изборна победа. Победа, която може да определи съдбата на страната за години напред. Предстои ни тежка битка срещу сила, концентрирала огромна власт и капитали, готова да впрегне цялата държавна машина и дори да погази закона, за да не изпусне властта. Затова и решението кой да бъде включен в листата на БСП в предстоящия вот е стратегическо, а отговорността далеч надхвърля партийния интерес. На този фон принизяването на процесите в БСП до нивото на лични дразги, до нивото на вътрешно самоизяждане,са не само вредни, но и пагубни за партията. Сега ние трябва да убедим обществото, че имаме силата, волята и смелостта да сложим край на сегашното управление на страната. А как да го направим, когато самите ние неволно и погрешно излъчваме сигнали, че партията не е единна и сплотена около тази цел?!Как да кажем, че ще сложим край на всичките  тези „Апартаментгейт“, „Сюджукгейт“, на безогледната търговия с власт и лично облагодетелстване на хора от управляващото мнозинство?! Как, когато единици висши партийни кадри дават знаци, че при нас борбата не е изцяло за идеи, а и за постове?!

Хората в страната негодуват. Срещу ниските доходи, социалното неравенство, провала в здравеопазването, ниските пенсии, корупцията по високите етажи на властта. Гневът им вече наближава точката на кипене. И ако БСП не прояви национално отговорно поведение, тя също ще бъде пометена, защото хората ще я приравнят с част от политическата класа, довела ги до днешното положение. За моята партия национално отговорното поведение започва от единението. Тук съм категоричен. Ако всеки един от нас няма силата да пренебрегне личния си интерес пред интереса на партията, то значи, че нямаме право да искаме доверие от българския народ. Ако продължаваме да се занимаваме само със себе си, ако продължаваме да разпалваме братоубийствени конфликти вътре в партията, ще получим сурова присъда.

Време е да се замислим преди следващото заседание на Националния съвет на БСП. Да намерим сили с разум и зрялост да застанем зад ръководството на партията, избрано от конгреса, така както преди подкрепяхме безусловно предложенията на Изпълнителното бюро и Сергей Станишев – председател на партията. Да дадем възможност на сегашното ръководство да предложи най-компетентните, най-подготвените и печелившите, да подреди листата така, че не само да победим на предстоящите избори за Европейски парламент, но и да получим правото да поискаме предсрочни избори и да поемем ръководството на страната. Това е национален интерес!

От Кърджали призовавам ръководството на партията да включи в листата и представители на малцинствените групи у нас.  Припомням, че те са хора на труда, равноправни и равностойни български граждани, които не по-малко обичат родината си България!Болшинството от тях са бедни, безимотни или малоимотни отрудени хора, които също желаят тази справедливост, за която БСП се бори и която отстоява.

За мен спорът „Сергей или Елена“е безсмислен и вреден. Днес БСП трябва да издигне високо националния трибагреник. Да загърби напрежението в себе си и да покаже истинското си лице на мъдър водач. На партия, която е победител, която е национално отговорна, която може и ще води страната към по-добро. Да излезем с листа, която да обедини партията и народа ни! Време е!

Назми Мюмюн, бивш член на НС на БСП, бивш зам.областен управител и изпълнявал длъжността областен управител на област Кърджали