В края на миналия и началото на настоящия век плеяда от технократични принцове и принцеси смениха или се готвеха да сменят военновременните династични крале и некоронванирепубликански лидери в редица страни на Азия, Африка , Европа и Америка. Променливият успех на този феномензатвърди или разклати следвоенната стабилност в отделни страни и региони и промени характера и съдбите на цели държави и народи. Да припомним свързаните с това факти и обстоятелства.
Северна Корея
През Втората световна война Корейският полуостров е окупиран от Японската империя. След разгрома на Япония, през 1948 г. в съветската окупационна зона в северната част на полуострова е създадена на Корейската народнодемократична република (КНДР). Две години по-късно политическото напрежение с окупираната от САЩ южна част на страната прераства в пълномащабен, кръвопролитен военен конфликт с участието на бившите съюзници. 3-годишната корейска война отнема живота на милиони хора, задълбочава различията между двете части на страната изавършва с формално примирие през 1953 г., без официален мирен договор. Страната окончателно е разделена между великите сили по 38-ия паралел на северна и южна част, приети като отделни държави в състава на ООН през 1991 г.
От самото си създаване КНДР (ЧосънМинджуджуиИнминКонхуагук), наричана още „Страна на утринната свежест“, се ръководи и управлява от комунистическия клан Ким. Макар и официално Северна Корея да е демократична република, де факто тя е еднопартийна тоталитарна държава, следваща принципите и идеологията на идеите „чучхе“ (опора в собствените сили) и „сонгун“ (ръководна роля на армията във вътрешната и външна политика).
Първи председател на комунистическата Корейска работническа партия (КПР), държавен глава на КНДР и главнокомандващ въоръжените сили на страната е партизанският командир, вожд и учител на китайския народ Ким Ир Сен, управлявал я еднолично в продължение на 46 години (1948-1994 г.). След смъртта си е обявен за „вечен президент“, балсамиран и положен в мавзолей на централния площад в столицата Пхенян.
Наследен е от втория си син Ким ЧенИр, чиито по-голям брат потъва при неясни обстоятелства в язовир, край който двете деца си играят. „Любимият ръководител“, както Ким ЧенИр популярно е наричан, умира от инфаркт на 70-годишна възраст през декември 2011 г. Посмъртно е удостоен с титла „генералисимус на корейската армия“ и тялото му е положено до това на Кир Ир Сен в реконструирания за целта и превърнат в Мемориален дворец Кумсусан мавзолей на баща му. Приживе в началото на 2009 г. той издава директива за назначаването на неизвестния дотогава най-малък негов син Ким ЧенУн(възпитаник на швейцарски колеж), роден през 1984 г. от брака с третата му съпруга, балерината Ко Йон Хи, за лидер на КПР и го определя за свой наследник, пренебрегвайки по-големите му братя Ким Чен Нам и Ким Чен Чул. След смъртта на Ким ЧенИр обаче, първородният му син - Ким Чен Нам, се противопоставя на трансформацията и нелегално емигрира от страната, но през февруари 2017 г. е убит с нервно-паралитичен газ на летището в малайзийската столица.
За да си спечели народната любов, с помощта на корейската медицина,Ким ЧенУнсменя външния си вид и днес силно наподобява дядо си, от когото се различава с характерна прическа.Младият вожд-технократ прави радикална чистки в партийния, държавен и военен апарат на най-военизираната държава в света, чийто военен персонал наброява 9 495 000 души (редовни, резервисти и полувоенни). Управлението му се характеризирас продължаване на разработките на ракетно и ядрено оръжие, изстрелване на космически спътници, провеждане на икономически реформи, развитие на приятелските отношения с Китай и колебания в отношенията с Южна Корея и страните от Запада: от рязко влошаване през 2015-2017 години до размразяване през 2018 г. Негов съратник и специален посланик за външнополитически връзки е по-малката му сестра Ким Йо-Джонг, която активно участва в преговорите с президента на САЩ Доналд Тръмп по атомното разоръжаване на КНДР, чиито пореден кръг ще се състои на 28 февруари т.г. в столицата обединен Виетнам.
През 2013 г. списаниеForbes постави Ким ЧенУнна 46 място сред най-влиятелните личности в света и на 3-то място по влияние сред корейците след бившия генерален секретар на ОНН Бан Ки Мун и президента на концерна Самсунг Ли Кун-хи. Именно на него корейците от двете страни на демаркационната линия възлага надеждите си за мирно обединение на двете Кореи.
Кърджали бг вести
