В края на миналия и началото на настоящия век плеяда от технократични принцове и принцеси смениха или се готвеха да сменят военновременните династични крале и некоронвани републикански лидери в редица страни на Азия, Африка, Европа и Америка. Променливият успех на този феномен затвърди или разклати следвоенната стабилност в отделни страни и региони и промени характера и съдбите на цели държави и народи. Да припомним свързаните с това факти и обстоятелства.

Мароко

От 1631 г. страната се управлява от най-старата днес хашемидскаалевитска династия. Мароко е единствената страна в северозападна Африка, която избягва Османска окупация. През 1912 г. Франция и Испания поделят страната на свои протекторати, но тя възстановява независимостта си през 1956 г. 

Крал Хасан II е един от най-консервативни арабски монарси, царувал над Мароко в продължение на 43 години. След два неуспешни атентата Хасан II установява тесни отношения със САЩ и служи като посредническа връзка в преговорите на арабските страни с Израел, благодарение на значителния брой на марокански евреи в еврейската държава.

След смъртта наХасан II през 1999 г. властта в страната поема роденият през 1963 г. негов по-голям син принц Мохамед VI. Според Ню Йорк Таймс до възкачването си на престола същият си е спечелил репутацията на „плейбой, отдаден на бързи коли и нощни клубове“. Към момента царуването на Мохамед VI ще се запомни с предоставянето на повече социални права на жените, което го конфронтира с ислямските фундаменталисти и корупционни скандали във връзка с публикации на  WikiLeaks.

Кърджали бг вести