Летище „Кърджали” е на път да изчезне безвъзвратно след като години наред тъне в бурени.На негово място държавата планира да изгради индустриална зона.Съпротивата е силна.Кметът на Община Кърджали Хасан Азис категорично отстоява позицията,че летището трябва да се съхрани.Той постави проблемът пред премиерът Бойко Борисов и министрите на икономиката Емил Караниколов и на транспорта Росен Желязков.Усилията му се подкрепят от президента на Авио-мото клуба в Кърджали Сабахаттин Гьокче.В последните години на летището се провеждат авиационни мероприятия добили известност като „Криле над Кърджали”.Стотици кърджалийци имат възможност да летят с едномоторни самолети и мото-планери.От РВД разрешават разходките над Родопите да се извършват в радиус от 15 км.Над града вече летяха кметът Хасан Азис и областният управител Никола Чанев.Градоначалникът лично пилотира самолет.
Идеята за откриване на летище в Кърджали възниква през 60-те години на миналия век.То става факт през август 1970 г. Носи названието Летищно-експлотационен център/ЛЕЦ/,като паралелно с него работи метеорологичен радиолокатор/МРЛ-2/.Самото летище е най-малкото в страната.Що се отнася до МРЛ-2/ той е един от трите в България.Покрива територия от средата на Бяло море до Дунав.Това си спомня един от ветераните,свързал живота си с летището Димитър Димитров от Кърджали.Той е от първите трима постъпили на работа в комплекса заедно с Васил Сгурев Шахънски-началник екип и авиодиспечер и Пейо Борисов Пеев-физик –метеоролог.Трима са служителите на ЛЕЦ .Освен тях в МРЛ-2 работят 14 души.
Подборът на кадрите бил драконовски.Самият Димитров е бил радиолюбител,като преди да го поканят в ЛЕЦ се е занимавал и професионално с радиостанция.Физикът Пейо Пеев пък еобучавал практически кадрите за МРЛ-2. Метеородиолокаторът със своите кадри е покривал периметър от 300 км и е бил включен в единната система за метеорологично оповестяване и прогнози на страната.
При откриване на летището за радиовръзка е било предоставено оборудване от Гражданска защита.Състояло се от късовълнови радиостанции.То обаче се ползвало само при откриването.Това си спомня Димитър Димитров.Той ходил до летище „Враждебна” за да вземе техника за ЛЕЦ-Кърджали.
Димитров поддържал връзка с всички 13-ет летища в страната,от които се извършвали граждански полети.Сред тях имало както граждански,така и военни летища.Давана е информация ежечасно,както за полетите ,така и прогнози за метеорологичната обстановка.
Първоначално от ЛЕЦ-Кърджали излитали и кацали малки съветски самолети Ан 2 и Ан 14 „Пчолка”/”Пчеличка”/.Те извършвали визуални полети без ползването на радари.
На самолетите,летящи до Кърджали са трупали летателни часове пилотите от правителствения „Авиоотряд 28”.
Летището е закрито през 1982 г.поради нерентабилност.През 1984 г. отново е пуснато в действие,спомня си Димитров.Тогава обаче полетите се извършват хеликоптери.Летят машини Ми 1 и Ми 8.Висшестоящи държавни органи нареждали на директорите на държавни предприятия пътуванията на техните служители в командировка да се извършват с вертолета.Предприятията покривали и половината от транспортните разходи.Така се покривала нерентабилността на полетите.Час полет на хеликоптерът струвал 800 лева.
Димитър Димитров си спомня,че летището е използвано за спешни ситуации като приземяване на медицински хеликоптери или такива с полети на служители по сигурността.
Държавата преди 1989 г. се отказва не само да закрие летището ,но решава да го направи пригодно за по-големи самолети,поради стратегическото му местоположение.Предвиждало се е удължаването на пистата с още 700 м и тя да достигне дължина от 1, 2 км.За целта се извършва заравняване на терен в близост до кв.Горна Гледка на Кърджали.Проучвали се възможности на летището да кацат чуждестранни туристи ,идващи за планинските ни курорти и по конкретно Пампорово.
Изследователят Христо Узунов посочва,че летището е ползвано от самолети и хеликоптери на селскостопанската авиация.От тук излитат вертолетите Ка-26 и двуплощникът Ан-2.Третирането на земеделските площи в региона са изисквали и съществуването на комплекса ЛЕЦ и МРЛ-2./1/Димитър Димитров допълва,че няколко поредни години руски екипажи са третирали от въздуха тютюневите насаждения и горите.Руснаците били изключителни професионалисти.
Окончателният край на летището настъпва през 2000 г.,когато е закрит МРЛ-2.Имало нови системи за прогнози и радиолокация и той станал излишен.
Това обаче не означава,че служителите от летищния комплекс не били търсени.Димитър Димитров е един от кърджалийци осъществили радиомост с Истанбул по време на опустошителното земетресение в Турция през 1999 г.
С летище Кърджали е свързан един от най-трагичните инциденти в българската авиация.На 20 септември 1971 г. градът изпраща,загинали при катастрофа с „Пчолката” 8 кърджалийци.
Човекът имал пряко отношение към инцидента е Димитър Димитров.Той е поддържал радио връзка с летище София ,а с Ан 14 с номер LZ 7005 -авиодиспечерът Васил Сгурев Шахънски.Радистът си спомня,че „Пчолката” е трябвало да извърши полета по традиционния маршрут Кърджали-Узунджово-Граф Игнатиево-Вакарел-София.При хубаво време пилотите скъсявали маршрута,прелитайки над Рила.Именно в Рила се разбива и LZ 7005.На борда му са двама души екипаж ,начело с пилотът с изключителен опит-Сийка Цончева и бордовия механик Ангел Мутафов и 9 пътници.Че става въпрос за авиокатастрофа става ясно,когато Димитров пита летище „София” дали „Пчолката” се е приземила навреме.Вдигат самолети от летище „Граф Игнатиево” за да я търсят.Първите предположения са за отвличане.Вървят всякакви слухове.
Светлина върху авиоинцидента хвърля разследване на журналиста Стойко Стоянов,публикувано във всекидневника „24 часа”./2/.
Последният полет на LZ 7005 започва в 6,30 часа на17 септември 1971 г.Трябвало е да кацне по разписание в 8,00 часа в столицата.Служителят на Държавна сигурност Атанас Тонков,който е отговарял за сигурността на летището си спомня,че в последния момент в „Пчолката” се качва още един пасажер,на който съдбата отрежда да остане жив.Тонков разказва,че линията се обслужва от летци с изключителен професионален опит.Авиоотряд 28 е бил на подчинение на тогавашното Управление за безопасност и охрана,грижещо се за сигурността на държавните мъже.Час и 45 минути след излитането на самолета Димитров се свързва с летище София за да иска потвърждение за приземяване.Отговорът обаче е отрицателен.Самолетът сякаш бе изчезнал от територията на България,споделя пред Стоянов радистът./3/.В утрото на 18 септември в Кърджали пристига новината,че самолетът се е разбил в Рила.Разследването е поето от Държавна сигурност и ВВС.Първоначалната версия е ,че катастрофата е заради лоши метеорологични условия и лоша видимост.Истината е друга.Нашият самолет е объркан от диспечера в летище София с турски аероплан.Дспечерът почва да води турската машина по трасето на LZ 7005.В същото време „Пчолката” губи височина в Рила.Грешката става явна секунди преди катастрофата.По радиостанцията идва команда машината да се вдигне на върховете на Рила,но за реакция е късно.
Истината за действителната причина за смъртта на 8 –те кърджалийци се пази 30 години.Дори когато техните тела се докарват с камион в града,се нарежда труповете да бъдат почистени от кръвта и гримирани,за да не си личат раните.
Единственият оцелял при катастрофата е футболистът на „Арда”-Кърджали Христо Геренски.Пред Стойко Стоянов той споделя,че цигарите са го спасили-седнал в опашката за да може да пуши./4/
България беше една от държавите с най-развита мрежа за вътрешни въздушни съобщения. До 1990 година БГА „Балкан“ поддържаше редовни целогодишни самолетни линии до Варна, Бургас, Силистра, Търговище, Русе, Горна Оряховица и Видин,Кърджали.
За относително малката територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се обяснява с планинския релеф и липсата по онова време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни традиции на страната/5/
Ползвани източници:
1.Узунов Хр.,Когато Кърджали имаше летище. Webcafe, 06.08.2015
2.Стоянов Ст.,30 г.пазят в тайна самолетна катастрофа.,”24 часа”,С.,23.01.2001 г.
3.Стоянов Ст.,цит.съч.
4.Стоянов Ст.,Няма наказани,потулиха истината.Интервю с Христо Геренски.”24 часа”,С.,23.01.2001 г.
5.От София със самолет можеше да се лети до седем града в България.Животът днес
Георги Кулов
