Заради скъпата услуга частните хосписи масово затварят врати. 54 заведения за палиативни грижи са хлопнали кепенците за по-малко от пет години, пише „Монитор“. Всичко това се случва на фона на острата нужда от подобен тип здравни заведения за хора с тежки заболявания.

В цялата страна в регистрите на районните здравни инспекции са вписани общо 43 хосписа, като от тях 38 са частни, а 5 са държавни в болниците. Само към 2015 година в страната те са наброявали 96 с общо 5171 места.

Сега местата за настаняване са близо три пъти по-малко. Към момента най-много са в София -16, като допреди четири години бяха 19. В цялата Софийска област са два. Във Варна от 8 вече са 7. Пак заради високите цени хоспис няма още в областите Монтана, Русе, Бургас, Шумен, Силистра, Сливен, Добрич, Ловеч, Ямбол, Благоевград и Перник. Единственият хоспис в Плевенска област е в Долна Митрополия. В цяла Великотърновска област са само два, в област Кърджали – 3, по един има в Кюстендилска и в Смолянска област, той е в Мадан.

На практика от държавните цялостно обособен хоспис все още има само в Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали. Той разполага общо с 40 легла. В още няколко лечебни заведения има по две-три легла за такива грижи към отделенията или клиниките. Така е във Военномедицинска академия. Там човек обаче може да бъде хоспитализиран не повече от два пъти в рамките на една календарна година за не повече от 20 дни.

Причината е, че хосписите не са делегирана държавна дейност, регламентирана в член 36, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. По тази причина повечето от тези заведения са частни.

Отглеждането на лежащо болен в терминално състояние струва не по-малко от един бон месечно, а ако пациентът е на скъпи лекарства, таксата за тях и памперсите надхвърля 1000 лева.

Точно високите цени отказват хората от тази услуга. Единственият хоспис във Видинска област беше заличен от регистъра на Регионалната здравна инспекция преди време, тъй като нямаше дейност повече от шест месеца.

Пак по същата причина няма такава услуга и в област Враца, тъй като Северозападът е беден и хората нямат пари да си плащат на частно. Няма обаче и такава общинска услуга.

Ако човек без близки или настанен в старчески дом се разболее тежко, няма къде да отиде след изписване от болницата, тъй като в домовете обособени стаи за хосписни грижи няма. На практика те се връщат в старческия дом и остават на грижите на персонала, но обикновено съжителстват в стая със здрави хора, които се травмират от състоянието на съседа по легло.

„Грижата за възрастните хора, особено в тежко здравословно състояние като след прекарани инсулти, инфаркти и терминално болни, е по-специфична. Ние нямаме такива специалисти. Необходимо е да има общински или държавни хосписи, в които те да бъдат настанени и да им бъде предоставена специализирана палиативна грижа, защото тя е израз и на опазване на човешкото им достойнство“. Така коментира проблема директорката на дома за стари хора в Мездра Владислава Димитрова, която често се сблъсква с този проблем, както и колегите й от Врачанска област. Димитрова разказа, че хората от домовете за възрастни хора като цяло са с ниски доходи, често пъти без близки, които да поемат заплащането на хоспис.

„Крайно време е в България да се създаде адекватно финансиране, за да не бъде хосписната грижа проблем за нуждаещите се. В цяла Европа възрастните хора се настаняват в старчески домове и при влошаване - хосписи. Добрата медицинска практика там е след изписването им от болница да се долекуват в такива здравни заведения“, коментира Иван Димитров, председател на Български пациентски форум.

Държавата не поема тази грижа в достатъчна степен. Повечето възрастни и болни хора се залежават вкъщи, някой трябва да напусне работа да ги гледа, тъй като цените в хосписите са непосилни. Време е да има адекватно финансирана клинична пътека за палиативни грижи, допълни Димитров.

www.dnes.bg