Днес изтича 8-дневният ултиматум от страна на Франция, Германия и Испания да признаят Хуан Гуаидо за президент на Венецуела в случай, че законният президент Николас Мадуро не насрочи извънредни избори. Италия се противопостави на обща декларация на ЕС по въпроса с аргумента за катастрофалните за Либия последици от заетата от ЕС идентична позиция срещу МуамарКадафи.
Междувременно Мадуро се съгласи на предсрочни парламентарни избори и изрази готовност за преговори с Гуаидо и САЩ за разрешаване на политическата криза във Венецуела, но такива му бяха отказани.Гуаидо заяви, че Мадуро не е способен да управлява страната, а съветникът по въпросите на сигурността на американския президент Болтън обяви че моментът не е подходящ за преговори, а е време за действие. В интервю през уикенда за CBS, Доналд Тръмп потвърди позицията си за „военна опция“ за решаване на кризата, а в обръщение към нацията вицепрезидентът на Венецуела Делси Родригес припомни, че суверенитетът не се дискутира, а се защитава. Втвърдяването на позициите на противостоящите страни се съпътства от военни демонстрации и подвеждане на войски и оръжие от двете страни на границата между Венецуела и Колумбия.
Възможна ли е светкавична победна война срещу Венецуела от каквато, според политическите наблюдатели, спешно се нуждае разклатеният авторитет на президент Тръмп?
Ето оценката по въпроса на авторитетния военен специалист и геополитически анализатор,бивш ръководител на израелската разузнавателна служба „Натив“ и генерал от резерва Яков Кедми.
Под управлението на Хуго Чавес венецуелската армия бе изцяло реорганизирана по „социалистически“ модел и се превърна в армия от работническо-селски тип, а средният и команден състав бе подменен от верни на режима кадри, обучени в Русия, Китай и Куба. По време на 20-годишното „социалистическо“ управление на страната венецуелската армия бе превъоръжена „до зъби“ с модерно руско, китайско, бразилско, южноафриканско, иранско и японско оръжие, а в нейното обучение и управление се включиха руски, китайски и кубински военни инструктори и съветници.
Към момента армията на Венецуела наброява 130 000 души военен персонал. Тя разполага с 5 боеспособни сухопътни дивизии в общ състав от 80 000 душипри срок на служба от 30 месеца и мобилизационен ресурс от 500-хиляди резервисти. По официални данни от 2015 г. бюджетните разходи за издръжка на армията надхвърлят 3 млрд. долара и възлизат на 1% от БВП на страната.Венецуелската армия притежава изтребители Сухой Су-30МКВ, танкове Т-72-Б1Вс, бойни хеликоптери, противоракетни комплекси СС-300, съвременни фрегати за борба с водни и въздушни цели, 5000 бр.преносими противовъздушни установки „Игла“.
Географският релеф и джунгли на страната изключват превземането й от въздуха и не позволяват разгръщането на настъпателен наземен контингент, а същевременно благоприятстват създаването на дълговременни отбранителни пунктове иразвитието на мащабни партизански действия. Дължината и конфигурацията на морската граница на страната прави трудно осъществими евентуална морска блокада и десант. Отсъствието на американски военни бази в района и континенталната отдалеченост на Венецуела ще създадат сериозни препятствия пред логистичното обезпечаване на операцията.
Според Кедми, САЩ няма да се решат на директна военна интервенция във Венецуела тъй като това крие опасност от повторение на виетнамския сценарий и вероятност от крупен регионален конфликт влатинска Америка. Поради това изборът на САЩ е Колумбия като плацдарм за военен натиск и евентуална индиректна офанзива срещу Венецуела, с разчет на проамериканската ориентация на тамошния режим. Следва да се има предвид обаче, че от началото на 70-те години на миналия век в Колумбия с променлив успех действат няколко леви партизански движения, най-голямото от които – ФАРК, което контролираше над 60% от територията на страната, през 2016 г. сключи примирие с официалните власти благодарение на посредническата роля на Мадуро и режима във Венецуела. Логично е да се предположи, че кризата във Венецуела може да доведе до дестабилизация и в съседните страни.
Кърджали бг вести