На 30 януари се навършват 125 години от рождението на цар Борис Трети.

Цар Борис Трети, известен като Царят Обединител и още - като трагичния цар, заради внезапната и неизяснена и до днес смърт през 1943 г., се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., едва 24-годишен, току-що завърнал се от Южния фронт. Това са дни на колосални изпитания за българската държава, когато нейното съществуване е дори поставено под въпрос.

Ако неговата памет днес заслужава почит, то е защото 25-годишното му царуване е белязано от два акцента, които обективният прочит на историята не отрича: постоянните и последователни усилия на царя за национално помирение в името на оцеляването и укрепването на България, което само по себе си е предизвикателство и би било подвиг сред установената традиционна партизанщина на българския политически живот. Първият акт на младия цар през декември 1918 г. е именно амнистия за бунтовниците от Войнишкото въстание .

И вторият акцент - последователните му усилия и роля проблемите на България да се решават само с дипломатически средства и в никакъв случай с военни - така се стига до най-голямото дипломатическо постижение в новата българска история - възвръщането на Южна Добруджа по мирен път, което е прецедент на Балканите. Решаваща е ролята на цар Борис Трети да бъде опазена България встрани от пожара на Втората световна война и да запази онази степен на суверенитет, макар и в рамките на Тристранния пакт, за да може да решава жизнено-важните въпроси, сред които и спасяването на българските евреи вътре в страната.

Граждански сдружения и групи съобщиха, че ще поднесат венци в 13 ч. пред барелефа на царя на входа на Борисовата градина.