Десетки млади хора от Кърджали се включиха в инициативата „We remember” /Ние помним/, посветена на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста 27 януарив партньорство с Арт движение Кръг. Холокостът е геноцид над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Пред опасността от разрастващата се заплаха от расизъм, антисемитизъм и фанатизъмв днешния свят, милиони хора се включват в инициативата на Световния еврейски конгрес „Ние помним”.
С помощта на експерти от Кръгмлади хора от Кърджали разработиха уникален каталог с историите на 11 мемориала, издигнати в памет на жертвите на Холокоста, инициативата и реализацията на някои от които принадлежи на тийнеджъри от различни страни. В Арт галерия Кръг могат да се видят за първи път на български език материали за необикновените истории на тези 11 мемориални комплекса. Първият от тях е Мемориалният площад на Холокоста във Филаделфия, открит през октомври 2018 г. Необикновеното в този огромен площад, в който има музей и паметници на жертвите, е че в в центъра му е засадена горичка от фиданки от дървото „Терезиенщад” („ter-raisin-staht”), което се присажда от разсад и фиданки от 1943 г. досега по целия свят – от оригиналното дърво, отглеждано от децата и оцеляло в смъртоносния лагер Терезиенщад в Чехия, където са били депортирани над 120 000 евреи, загинали са 15 000 деца, а то е останало като мистериозен символ на живот до 2000 г., когато загива при наводнение. В близост до „Терезиенщатското дърво” в тротоара са вградени оригинални релси от железопътната линия, която е минавала в съседство с лагера на смъртта на Треблинка – като жест на поклонение към евреите, които са били депортирани.
В изложбата в Артгалериятае представена уникалната история на канадската студентка по публична администрация Лаура Гросман. Тя е на 18 години през 2007 г., когато започва своята лична 10-годишна битка с много лобиране сред политици, партии и дипломати, за да бъде издигнат паметник на Холокоста в Отава, след като открива, че Канада е единствената съюзническа сила, която не разполага с паметник на Холокоста в своята столица. Посетителите ще проследят историята на тази битка с всички драматични събития, когато подготвен законопроект отпада поради падане на правителството или поради смяна на министри, с които Лаура е постигнала известен напредък в битката за паметник, или заради противодействие на опозицията при гласуването. През 2011 г. Лаура получава сериозна подкрепа от новоизбрания депутат Тим Уппал, член на Камарата на общините на Канада и член на Консервативната партия, който се отнася благосклонно към инициативата и обещава, че ще предложи законопроект за разглеждане от Камарата на общините. „Открих, че е истински решителна. А и това беше нещо, от което Канада се нуждаеше” – казва депутатът, докато работи със студентката за лобиране във всички партии. Те се срещат последователно с депутати от всяка партия. “Не исках това да бъде политически проект, разказва момичето. Исках всички да се изправят и да го подкрепят. Беше много важно за мен това да се случи”. Така или иначе нейната битка завършва успешно и през септември 2017 г. правителството на Канада открива Националния паметник на Холокоста на ъгъла на улиците на „Уелингтън” и „Буут” в столицата Отава. Той е озаглавен „Пейзаж на загубата, паметта и оцеляването“ и гарантира, „че уроците от Холокоста, както и забележителният принос на жертвите на Холокоста в Канада, остават в националното съзнание за бъдещите поколения”.
В изложбата ще видим и една от най-вълнуващите инсталации в памет на жертвите на Холокоста, инициирана от немския художник Гюнтер Демниг през 1992 г. Това е бетоновото кубче с размери 10х10 см с вградена месингова табелка с името и датите на живот на жертвите на нацисткото унищожение или преследване. „Препъни камък”, което е буквален превод на името на проекта Stolpersteine, е най-мащабният децентрализиран мемориал на Холокоста в света, който се разраства непрекъснато и до 23 октомври 2018 г. общият брой на бетоновите кубчета „столперщайн” с надписи по улиците достигна 70 000 в общо 21 страни и в почти 2000 града в Европа, от които стотици са градовете в Германия, а десетки са градовете в Чехия, Франция, Белгия, Австрия, Италия, Унгария, Люксембург, Румъния, Украйна, Словения, Молдова, Гърция, Македония и т.н. Изследванията за бъдещи места за поставяне на столперщайн навсякъде в Европа обикновено се осъществяват от местни ученици и техните учители, роднини на жертвите или локални исторически организации.
Това съобщиха от Арт движение "Кръг"
