"В България ни презират, а в Европа сме наравно с всички"

Да ги наричаш роми е обида: те са общност, която се определя като мюсюлманска. Не колят петли за Банго Васил, говорят турски и български, празнуват мюсюлманския Байрам. А Европа осезаемо ги променя. Репортаж от Кърджали:

Ташие Ахмедова Петкова върви по тясна уличка в кърджалийския квартал „Боровец“. През смях обяснява бъркотията с имената си: „Нали ни ги сменяха, но вече няма значение“. Синовете, снахите и внуците живеят от десет години в Копенхаген. Самата тя се е върнала за довършителни работи по къщата. „Най-големият ми син е готвач, другият работи в италианска пицария, а третият ще го женим за това красиво момиче", казва с широка усмивка жената и представя годеницата. От четири години съпругът ѝ работи като тираджия в Дания. И понеже печели много добре, самата тя не работи.

"Тук не ни смятат за хора"

„В България за нас работа няма, никой не обръща внимание на младите, а пенсионерите трябва да оцеляват със 180 лева. Тук ни дискриминират, не ни смятат за хора, а там сме наравно с всички. В Европа имаме права, а в България ни презират, сякаш не сме граждани на тази страна", възмущава се жената. И добавя, че в Дания никой не ги гледа накриво, цялото семейство се труди, внуците ходят на училище, има пари за всичко.

Надя Боянова също си е дошла за кратко заради ремонта на къщата. Пристигнала е от Виена заедно със сина си Алпай, който е на 19 години. В България Алпай не успял да завърши средно образование, но във Виена наваксва и дори смята да учи за стилист-коафьор. Баща му е служител по чистотата на летището.

Хора като тях, намерили препитание в Европа, променят облика на кърджалийския квартал „Боровец“: усилено строят големи къщи с магазини в партера, без да жалят средства за скъпи материали и луксозно обзавеждане. Кварталът е станал неузнаваем, старите порутени постройки се броят на пръсти, само тесните стръмни улички напомнят за миналото. Именно тук се намира най-голямата строителна площадка в Кърджали.

Кметският наместник Юсеин Караахмед е от половин година на поста. Има трима сина, двама от които живеят в чужбина. Най-големият проблем в квартала са нотариалните актове за къщите, но вече над 60% от жителите ги имат, обяснява кметският наместник.

Населението наброява около 8 000 души, все местни хора. А 1970-те години отдавна са забравени - тогава било забранено да се строят къщи по тези терени, разказва Алтънай Халил, общински съветник от доминиращата в региона партия и представител на кварталната общност. Халил помни и до днес как булдозери дошли да разрушат къщата на чичо му.

"Защо това е невъзможно в България?"

„Да, всяко стадо си има мърша. Не казвам, че всички сме перфектни, но като цяло хората са мирни и добронамерени. Безработицата вече е много ниска, всички работят, жените са в текстилните фабрики, а мъжете - в чужбина или по строителните обекти. Откъде да дойдат иначе тези големи къщи с всичкия лукс вътре", обяснява Халил и добавя, че някогашните свади и мелета по сватбите са вече минало: „Младежите, видели Европа, попиват чуждата култура и манталитет, а това очевидно им харесва".

Малкият му син е в Холандия със семейството си. Купил е голям апартамент в Хага, работи като дистрибутор на сухи плодове, а внукът учи в спортна академия. Големият му син е готвач в Дания - и също е подредил живота си. „Защо това е невъзможно в България?" - пита Халил. И не крие радостта си от факта, че внуците му се учат и развиват в среда, която е толкова по-различна от „гетото". Липсват му много, но поне е спокоен за живота и бъдещето им.

Родителите на гурбетчиите виждат децата си само през летните отпуски. Тогава ходят заедно на море и на минерални бани. „Вече нищо не е като преди. А парадоксът е, че точно ние най-силно усетихме ползите от членството в ЕС. За жалост, в България национализмът набира скорост и дори в града ни има хора, които ни смятат за втора ръка. Сякаш сме програмирани да бъдем ненужни и неуспешни“, казва Халил и добавя, че за да грейне кварталът, трябва да се регулират улиците, да се направят тротоари, младежки клубове, детски площадки. Новите къщи вече настъпват към двете съседни села Царевец и Енчец. „Ще ги интегрираме", шегува се Халил.

Един болезнен проблем

Въпреки цялото обновление, един стар проблем си остава нерешен: близо 2 000 младежи не могат да си издадат лични карти поради липса на адресна регистрация. Причината: не покриват изискването за 10 кв.м. жилищна площ на човек, обяснява общинският съветник. Затова често родителите са регистрирани на един адрес, а децата са „разхвърляни" при роднини и познати из града. Ако в дом от 70 кв.м. живеят десет души, трима не могат да получат лични документи. А и често там са регистрирани напълно непознати хора.

Дублираните номера на улиците също представляват проблем. Улица “Морава“ например има №1 и в двата си края, което неизменно предизвиква хаос. Кметският наместник Юсеин Караахмед разказва, че едната му внучка е регистрирана в село Островец, а втората - в друг квартал на Кърджали. Оказало се, че на адреса му са регистрирани 18 души, които той не познава. „Това в Европа не може да се случи. Тук трябва промяна и ще я направим", уверява Караахмед.

Източник: http://www.dw.com/bg/

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Случаен виц

Последни новини