Можете и сами да опитате. Хванете за двата края една спагета и огънете, докато не се счупи. Колко парчета поучихте? Три или повече, колкото и да пробвате.
Проблемът със спагетите, които не се чупят на две, толкова заинтригувал 39-годишния физик Ричард Файнман, че той някога прекарал доста голяма част вечерта, трошейки безспир спагети в търсене на теоретично обяснение.
Кухненският експеримент на Фейнман остава неразрешен до 2005 г., когато физици от Франция създават теория, която описва силите, които действат, когато спагети и всяка дълга тънка пръчка биват огъвани. Те открили, че когато пръчката се огъне равномерно от двата края, тя ще се счупи близо до центъра, където е най-извита. Това и очакваме всички. Но първоначалното счупване предизвиква ефект на "откат" и огъваща вълна или вибрация, които допълнително разрушават пръчката. Тяхната теория, спечелила Нобеловата награда за 2006 г., дава отговор на загадката на Файнман.
Но остава нерешен въпросът може ли някога спагетите да бъдaт счупени на две.
Този въпрос изглежда тормозел други будни мозъци в МТИ (MIT) и те се впускат в търсене на отговора. И го намират. Да, да, да - с усукване. Тяхното откритие е публикувано в докладите на Националната академия на науките (САЩ)
За да намерят начин да раполовят спагетите, изследователите извършват експерименти със стотици спагети, като ги огъват и усукват с апарат, създаден специално за тази задача.
Екипът установил, че ако една пръчка се усуче до определена критична степен, а след това бавно се огъне наполовина, тя ще раздели на две със стопроцентова сигурност.
Тези резултати, разбира се могат да намерят приложения извън кулинарията. Например за повишаване на разбирането за образуването на пукнатини и как да се контролират фрактурите в други подобни на пръчки материали, като мултифибърни структури, инженерни нанотръби или дори микротубулите в клетките.
"Ще бъде интересно да се види дали и как може да бъде използвано усукване, за да се контролира динамиката на фрактурите на двуизмерни и триизмерни материали", казва съавторът Йон Дункел, доцент по физико-приложна математика в MIT.
"Във всеки случай, това е забавен интердисциплинарен проект, започнат и проведен от двама брилянтни и упорити студенти, които вероятно не искат да виждат, да чупят или да ядат спагети известно време."
Двамата студенти са Роналд Хайсер, сега студент в университета Корнел, и Вишал Патил, студент по математика в групата на Дюнкъл в MIT.
