Огромните каменни фигури от Велкиденския остров изумяват изследователи и широката публика по света от векове, сега експерти разгадават една от най-големите мистерии около тях: местоложението им.
Учените анализирали разположението на мегалитните платформи, известни като аху, върху които са разположени статуите моаи, и проследили местоположението на основните ресурси на острова, така установили, че структурите са близко разположени до източниците на прясна вода.
Откритията подкрепят идеята, че аспекти от строителството на платформите и статуите, сред които размера им, може да са обвързани с количеството и качеството на водата.
“Това означава, че статуите не маркират някакво ритуално място и не притежават символично значение, те просто са интегрирани в живота на общността”, твърди професор Карл Липо от Университета в Бингхамтън, Ню Йорк.
На Великденският остров, или Рапа Нуи, са открити над 300 мегалитни платформи, като е възможно всяка една от тях да е построена от отделна общност. Вярва се, че първите статуи се появили през 13-те век, а много от тях са открити на брега.
Смята се, че монументите представляват древни предци, че са свързани с някакъв вид ритуална дейност, и че са събирателен пункт за местните общности, но причината за разположението им си оставаше мистерия. Макар редица предишни изследвания да твърдяха, че местата са били избрани, заради връзката им с ключови ресурси, новопроведеното проучване за пръв път разглежда подобно твърдение.
Екипът се фокусирал върху източната част на острова, където ресурсите били добре картографирани и разгледал разпределението на 93 мегалитни платформи, построени преди европейците да се появат на острова през 18-ти век.
След като открили връзка между близостта на скали, използвани като сечива или за монументите, те решили да проследят дали аху се намират близо и до други важни ресурси: градини, обградени с камъни, в които се отглеждали култури като сладки картофи, места свързани с риболова и източници на прясна вода.
Липо започнал да се интересува от темата, след като той и колегите му се запитали от къде жителите на Рапа Нуи са се снабдявали с питейна вода. На острова няма постоянни потоци, а липсват и доказателства местните да са разчитали на островните езера.
Прясната вода, обаче, преминава през земята във водоносни хоризонти, просмуквайки се в пещери и появявайки се около брега. “Удивително е, че при отлив, когато морето се отдръпне, внезапно на различни места по брега се появяват потоци от прясна вода”, казва Липо.
Резултатите от новопроведеното изследване разкриват, че близостта до прясната вода е най-доброто обяснение за разположението на аху. Единствените изключения от правилото монументите да се разполагат на брега, са няколкото статуи във вътрешността, където обаче е имало прясна вода в пещерите. Кладенци пък обясняват наличието на аху на места без прясна вода.
“Всеки път когато регистрирахме огромно количество прясна вода, се натъквахме на гигански статуи”, казва Липо.
Той добавя, че изследването подкрепя и идеята, че общностите са се конкурирали и са взаимодействали помежду си чрез изграждането на паметниците, в противовес на идеята, че островитяните са прибягвали до смъртоносно насилие, заради оскъдните природни ресурси – нещо за което липсват каквито и да е доказателства.
В момента екипът проучва дали различни аспекти на статуите, включително размера им, не са свързани с качеството на водоизточниците и дали те не са начин дадена общност да демонстрира предимство пред други групи островитяни.
Източник: theguardian.com
