Все повече турски фирми - и малки, и големи - са принудени да обявят несъстоятелност. Така се опитват да избегнат фалита. Само че не всички успяват. "Положението никога не е било толкова лошо", казва един турски експерт.

 

"Първата ни грешка беше, че през 2013 взехме кредит в размер на 9,5 милиона долара. Никога не сме предполагали, че съотношението между валутите някой ден ще стане толкова неблагоприятно", казва Мурат Кашъбеяз, председател на управителния съвет на известната верига ресторанти "Кашъбеяз". Компанията се видя принудена да обяви фалит, защото не бе в състояние да изплаща дълговете си.

 

"Кашъбеяз" не е единичен случай. Стотици фирми в Турция споделят същата съдба. През последните 10 години голям брой турски предприемачи се поддадоха на изкушението да вземат кредити в щатски долари. Само че в края на лятото турската лира се обезцени силно спрямо долара и всички, които имаха да връщат дългове в американска валута, бяха застрашени от фалит. За да го избегнат, сега все повече от тях обявяват несъстоятелност.

 

Процедурата е следната: между длъжника и кредитора се сключва нов договор, в който кредиторът се отказва от част от отпуснатия заем, а длъжникът поема задължението да гарантира с цялото си налично имущество, че ще изплати остатъка от дълга. За да се стигне до преоформяне на дълга, длъжникът трябва да подаде молба пред съда. Съдът обаче може и да прецени, че фирмата на длъжника не отговаря на необходимите изисквания за подобно предоговаряне. В такъв случай на него не му остава нищо друго, освен да обяви фалит.

 

В последно време множество фирми от различни сектори на икономиката и от различни краища на страната обявиха несъстоятелност. Сред тях са и търговски марки, които имат важно значение за турската икономика - например най-големият производител на пилешко месо в Турция или пък огромни концерни за търговия на дребно, разполагащи със стотици филиали.Колко фирми са подали молби?

 

Няма официални данни за конкретния брой на фирмите, които са подали молба пред съда за разсрочване на задълженията. Предполага се обаче, че техният брой надминава 3000. По всяка вероятност до края на годината той може да нарасне до 7000.

 

Орхан Туран е председател на Турската конфедерация за предприемачество и бизнес (TÜRKONFED), която обединява над 24 000 индивидуални членове и близо 40 000 фирми. Той казва, че Турция и друг път е преживявала икономически кризи - като тези през 2001 и 2008 година. Никога досега обаче не бил виждал подобна вълна от фалити. Според него, малките фирми са гръбнакът на турската икономика. Затова той е на мнение, че би било добре именно малките предприятия да ползват с предимство мерките за подкрепа. "Поддържаме постоянен контакт с всички наши членове - като се започне от най-малките магазинчета и се стигне до големите концерни. Всички те са засегнати от едни и същи проблеми. Много сме загрижени от това, че броят на фирмите, изпадащи в несъстоятелност и във фалит, явно ще продължава да расте".

 

Орхан Туран обръща внимание на факта, че в ЕС големите компании, които купуват стоки от по-малки фирми, са длъжни да погасят задълженията си към тях в рамките на 30 дни. "В Турция обаче дълговете трябва да се погасят в срок до 90 дни. Много от малките фирми не са в състояние да чакат толкова дълго, за да си върнат парите. Тук е редно да настъпи някаква промяна", казва той. Той добавя, че освен това фирмите, които са задлъжнели в чужда валута, не са в състояние да правят големи покупки, защото промененият валутен курс ги е изправил пред големи предизвикателства.

 

Съдилищата са претоварени

 

Според проф. Хакан Юзелтюрк от Юридическия факултет на университета "Йедитепе", многото съобщения за несъстоятелност и фалити са най-верният показател за това, че турската икономика стагнира.

 

"Хиляди фирми обявяват неплатежоспособност, за да предотвратят фалита си. Вече има планини от молби, които трябва да бъдат разгледани. Това натоварва съдилищата", казва професорът. А ако съдилищата нямат достатъчно време да разгледат подробно молбите за обявяване на несъстоятелност и ги отхвърлят на бърза ръка, на фирмите няма да им остава нищо друго, освен да обявят фалит. Така може да се стигне до нова вълна от фалити.