Село Черничево е едно от малкото села в Източните Родопи със своя летопис. Тази година излезе от печат книгата”Историята на Черничево”. Автори са Енчо Тодоров и Цано Лазаров. Техните дългогодишни изследвания са събрани от потомците им. Те отбелязват, че чувството на дълг и отговорност лъха от всеки написан ред. Историята на селото е брънка от тази на народа ни. Отличава се с героизъм.
Написването на история на Черничево се оказва сложна задача. Документите са оскъдни защото всичко е унищожено при опожаряването на селото от башибозуците през Балканските войни. Събирани са устни разкази на възрастни хора.
Старото име на село Черничево е Дуня/Дунята/. Според авторите на книгата , то има славянски произход и се е съхранило през вековете. Турското название е Дутлу. От 1934 г.селото носи името Черничево.
Черничево е свързано с древната история на траките. Тук е един от малкото проучени с редовни археологически разкопки некропол от долмени, датиран в Х-VI в.пр.н.е. По- късно селото попада в рамките на българската държава. Установяват се славяни. Столетник черничевец заявява „Ние не сме пришълци, ние сме си тукашни от памтивека…”.
Авторите отбелязват,че в годините на Османското владичество местните българи са съхранили спомените за величието на своя народ, запазили са своята българска народност, бит и култура.
Първият революционен комитет за освобождение на Черничево е създаден през 1902 г. Това става непосредствено след учредяването на комитет в Аврен. Двата комитета работят за свободата на родния край.
На революционния комитет в Черничево е поставена задачата да организира безопасен конак за преминаване на чети от България за Западна Тракия.
Свободата на Черничево идва на върха на щиковете на славната Българска армия по време на Балканската война. През Междусъюзническата обаче селото е едно от положените на погром от турския башибозук. Много от черничевци са изклани, покъщината им и имота им разграбени.
И днес черничевци помнят погрома.В селото има паметник на жертвите.
Книгата съдържа и много автентични и уникални местни песни. Тя е богато илюстрирана с архивни снимки.
Заедно с книгата „История на Черничево” е публикуван и списък на жителите българи християни на с.Дутлу за 1906-1907 г. в който са представени старите местни родове.
Георги Кулов
