Тази година се навършват 140 години от отделянето на Източните Родопи от територията на Източна Румелия.Според турската историография става дума за държава влязла в обръщение сред турските историци като  „Временно родопско турско правителство”.Названието на турски може да се схване и като „Турско владение”(1).Столица на самопровъзгласилата се „държава” е с.Черна нива,Чернооченско.Внимание към турската историография наскоро прояви проф.д.и.н.Камен Гаренов/Отец Петър Гарена/ .В своя статия проследява появата и развитието на това „Временно родопско турско правителство” и представянето му от автори от Анкара.

На 4 март 1878 г.мюсюлмани от Източните Родопи се разбунтуват срещу Санстефанския мирен договор,подписан няколко дни по- рано.На 16 май с.г.те обявяват „Временното правителство” в с.Черна нива,Чернооченско, като заявяват,че зад тях стоят 4 млн.мюсюлмани. На 13 юли 1878 г.се подписва Берлинският договор, който ревизира Санстефанския .”Турското владение” става автономно на Източна Румелия. Според проф.д.и.н.Камен Гаренов създадената „държава” съществува до Съединението на Княжество България и Източна Румелия .По споразумение от 1 януари 1886 г с Османската империя то е предадено на падишаха и престава да съществува.Източните Родопи преминават отново във владение на българската държава по време на Балканската война от 1912 г.(2)

В българската книжнина не се споменава „Временно родопско турско правителство”.Според Борис Дерибеев границите ,очертани от Берлинския конгрес са само на карта.Кърджали и Кърджалийско, формално остават в границите на Източна Румелия.Още през април 1878 г. в региона навлизат  „турски банди”,които овладяват изоставените от руските войски територии.Европейският печат представя тези формирования за”въстанници” и „мюсюлманска народна войска”.Създава се и Родопска комисия да разследва действията на руските части(3).Сериозни сражения между разбунтувалите се мюсюлмани и руските части се водят в Ивайловградско.Тук бунтовниците превземат Пелевун и настъпват към Ивайловград. Сблъсъците са с отрядът на майор Жигарев(4).Епична е битката на капитан Петко войвода за защита на Пелевун на 27 май 1878 г. Тя продължава 9 часа и резултатът е прогонването на т.нар.”въстаници”.(5)

Кой е човекът създал „Турското владение” със столица Черна нива.И турската и българската историография са единодушни, че това е британският офицер на турска служба полк.Сенклер(6). Пръв за това пише родоповедът Христо Попконстантинов(7)

Станислас Греам Бауер Сенклер /от.англ.Stanislas Graham Bower Saint Clair/ е британски агент с дипломатическо прикритие. Проф.Камен Гаренов и други български изследователи подчертават, че той е българофоб и русофоб(8). Роден е през 1835 г. в замъка Вепрей,в имението на дядо му в Югозападна Литва. Бащата Александър Сенклер е бил офицер в колониалната британска армия в Индия. Той е от древен шотландски род.Майка му - полякинята Пелагия Косаковски е дъщеря на граф.Йозеф Косакофски.Неговият чичо е адютант на Наполеон I при фиаското в Москва. През 1855 г. фамилията губи владението си, като една от версиите е, че то е конфискувано от руските власти.(9). Потомствен военен Станислас Сенклер постъпва в британската армия, като през 1859 г.достига до чин капитан.През 1862 г.става консул в Бургас. По-късно е преместен във Варна. Смята да се установи в Османската империя и си купува бейски чифлик край Бургас. Приема турскотo име Хидает паша и се самообявава за генерал. Включва се в Руско-турската война от 1877-1878 г.под командването на Сюлейман паша.(10)При отстъплението оглавява т.нар.”спонтанен  метеж”, в който се включват дезертьори от армията на Сюлейман паша и местни башибозуци. Той се придружава от цяла свита.По описание на пловдивския вестник „Марица” сред бунтовниците е бил и един „Ингелиз пашасъ, къс човек с червена брада и английско офицерско облекло”(11). Неговите поддръжници се въоръжават  с модерно оръжие. Провизиите идват от пристанищата на Бяло море(12).

Ето какво пише за краят на „Турското владение” Борис Дерибеев:”Краят на авантюрата на Синклер, който се скита няколко месеца с бандите си из Родопите е знаменателен. Действията му не намират поддръжка сред местното население и дори западните вестници отбелязват ,че той е бил „изпъден”(13).

Трима изследователи на масонството се спират на влиянието на рода Сенклер в Шотландия. Кланът е много популярен.”Така например непрекъснато се споменаваше рода Сенклер, шотландска издънка на семейства Сен Клер и Жизор от Нормандия. Владенията му в Рослин са само на няколко километра  от някогашният храм на тамплиерите в Шотландия,а параклисът „Рослин” ,изграден някъде между 1446 и 1486 г.от край време е свързван и с франкмасонството и розенкройцерите. Нещо повече в указ издаден вероятно през 1601 г.представителите на семейство Сенклер са обявени за „потомствени велики магистри на шотландското масонство”Това е най-рано съхранилия се масонски документ в тесния смисъл на думата”. Изследователите отбелязват още”…според някои масонски източници предаваното по наследство велико магистърство е предоставено на семейство Сенклер от Яков II, крал на Шотландия от 1437 до 1460 г., времето на Рене Анжуйски”.(14)

Майкъл Бейджънт и Ричард Лий дават подробни данни за родът Сенклер. Поколения наред кланът изпраща своите синове в Шотландския гвардейски полк. В края на XVв.в гвардията служат едновременно трима негови представители. От 1473 до 1587 г. в редиците на полка има десетина представители на рода. Представители на Сенклер правят и дипломатическа кариера в континентална Европа. В началото на ХIV в.родът има и епископ –Уилям Сенклер. Неговият племеник,също Уилям е доверен човек на шотланският крал Брус. През 1329 г.той отива до Светите места за да отнесе и погребе там сърцето на краля. Намира смъртта си в Испания. Друг Уилям, век по- късно става адмирал на Шотландия ,а впоследствие и канцлер. През XV-XVI в.родът играе ключова роля в шотландската политика.(15)

През 1717 г.франкмасонството за пръв път се афишира официално. През 1736 г.като пръв велик  магистър на шотландското масонство е посочен граф.Уилям Сейнт Клер от Рослин(16).

Лайнъл и Патриша Фантроп разглеждат тайни знаци в параклиса Рослин и ги определят като протомасонски.Те отстояват тезата,че за франкмасонство може да се говори едва след публичната му поява през 1717 г.(17). Още тогава Шотландското масонство се е считало по- древно и  за превъзхождащо това в Англия и Франция (18).

Факт е,че масонството е добре прието през ХVIII  в. и в Османската империя(19). Според Великият майстор на Великата ложа  на Турция Ремзи Санвер първите ложи на територията на Османската империя са създадени в периода между 1730 и 1740 г. от чужденци и в тях се включват поданици на султана.За първи суверен Командор на Шотландския ритуал през 1864 г. е избран принц Абдул Халим, известен като Халим паша(20).

  В тази среда  Станислас Сенклер се е чувствал в свои води.

Цитирана литература:

1.Гаренов К.,За с.Черна нива,за столицата на офицера от Шуменския корпус Сенклер и за един самотен християнски гроб…В Сборник Тракия,т.VIII,с.59-75

2.Гаренов К.,цит.съч.

3.Дерибеев Б.,Земетръсна зона.,Пловдив,1988 г.,с.133

4.Стефанов Ив.,Д.,Чанков,Национално-освободителни борби в Източните Родопи.,Кърджали,1995 г., с.44

5.Стефанов Ив.,Д.,Чанков,цит.съч.,с48

6.Rodop  Türk Muvakkat (Guçici)Hükümeti.,Millet gazetesi.,06.04.2012;Гаренов К.,цит.съч.;Стефанов Ив.,Д.,Чанков,цит.съч.

7.Попконстантинов Хр.,Непокорните села в Родопските планини.1886/1887

8.Гаренов К.,цит.съч.

9.пак там

10.пак там

11.Дерибеев Б.,цит.съч.,с.137

12.пак там, с.136

13.пак там,с.139

14.Бейджънт М.,Лий Р., и Х.Линкълн,Светата кръв и свещения Граал.,С.,1994,с.,192

15.Бейджънт М.,Р. Лий,Орденът на тамплиерите и масонската ложа.,С.,1997 г.,139-141

16.Найт Кр.,Р.,Ломас,Ключът на Хирам.,С.,1998,с.361

17.Фантроп  Лайнъл и Патриша.,Тайни и загадки на масоните.,С.,2007 г.,с.,262

18.Палу Ж.,Масонството.Организация,ритуали,символи.,1998 г.,с.,105 и 112

19.Недков Д.,Третото хилядолетие на масонството.,Плевен,2000 г.,с.,27

20.Андонова З.,Тайни общества и комунизъм.,С.,2017,с.,176

Георги Кулов