Във Фейсбук е трудно да се познае дали това е официалната страница на една институция или не. 
Това стана ясно от думите на доц. д-р Камен Спасов по време на представяне на резултатите от Четвъртото годишно изследване на интернет страниците и профилите в социалните мрежи на 27-те най-големи общини в България в БТА. Изследването е организирано от Института за икономическа политика (ИИП).

Няма как да познаем публикуваното дали е официална информация или не, заяви Спасов и даде пример с различни профили на премиера Бойко Борисов в социалната мрежа. Човек не може да разбере дали е официална позиция на Бойко Борисов като премиер, като лидер на ГЕРБ или на личността Бойко Борисов.

Като решение на този казус участвалите в изследването предлагат да се обнови инструкция №4 и да се види какво и как да има там. Технологиите за уеб страници вече са по-различни от времето, когато е създадена тази инструкция.

Един от начините е на страницата на общината да има линк към Фейсбук страницата на съответната община и обратното.

Доц. Спасов разкри, че мнозина не правят разлика между профил и страница във Фейсбук. Профилът е на физически лица, а страницата - на някаква организация. На официалните страници липсват данни за контакт. Логично е да има информация за контакт, телефони, адреси, имейли на съответната администрация, обясни доц. Спасов.

Има 3 млн. българи във Фейсбук и те трябва да имат възможност за контакт с администрацията.

Администрациите ползват ФБ страниците като табла за обяви, а той е създаден като средство за диалог. Присъствието във Фейсбук води до възможност да се води диалог между този, който публикува и тези, които го четат. Много малко отговори има. Социалните мрежи могат да бъдат и анонимни, каза Спасов.

Относно поддръжката на интернет страниците, той каза, че има общини, които не могат да си позволят да плащат на юрист, камо ли на пиар. Въпросът е как използваме едно средство. Да отделим нужния ресурс. Да се помисли как да се предоставят административни услуги през социалните мрежи, препоръча Спасов.

На същото мнение е и Мариана Трифонова от ИИП. Българите са във Фейсбук. Там администрациите трябва да търсят контакт със своите граждани и да обясняват. Общуването в социалните мрежи е много по-непосредствено, по-неформално. Според нея е добре да има и биографична справка за общинските съветници на страницата на общината.

На пресконференцията бе запитано защо не може да се гласува електронно на местните избори.

Имаше питания и за видеонаблюдението в някои общински сгради. Бе даден пример с детските градини - как ще бъде отразено общуването в детските градини, което се записва на видео с камери. То не нарушава ли личното пространство, попитаха присъстващи.

Над 67% имат интернет, а 63% са с настолен компютър. Процентът на домакинства с достъп до интернет в София е един, а в северозападна България е по-различен.

Около 60% от домакинствата ползват интернет поне веднъж дневно. Интернет не се ползва като средство за комуникация с представителите на държавната администрация.

Само 1/5 от ползващите интернет домакинства го ползват за връзка с администрацията.

За различни услуги, ползването на интернет у нас е на двете крайности. България е на първо място в ЕС за видеоразговори и на 5-то за ползване на социални мрежи. За банкиране сме на другата част на скалата.

В София платените местни данъци са три пъти повече от тези, платени в Монтана. Това е логично - София е най-активния град и събираемостта на задълженията в столицата е много по-висока.

Относно приходите, общините разчитат на трансфери от централния бюджет - 65%, от данъчни и неданъчни приходи - 35% намалява броя на общинските такси.

Образованието е основен разход на общинските администрации.

За разходите си община Кърджали има в пъти по-високи разходи в сравнение с разходите на други общини - около 2,5 в сравнение с община Добрич. В Кърджали разходите надвишават средните стойности на страната.

Общините дават пари за жилищно строителство, благоустройство, социално подпомагане и грижи. Варна се справя по-ефективно от средното, а Кърджали с два пъти по-голям дял разходи от средните.

В Хасково 50% от общинските разходи отиват за образование, дадоха пример от ИИП.

В София разходът за култура е под средния за страната, но тук има много държавни институции и нуждата общината да разходва пари за култура и по-малка.

Според Марияна Трифонова, старши анализатор в ИИП е препоръчително да се унифицира електронния подпис, защото става все по-нужен.

Има напредък за плащане на местни данъци и такси по електронен път. Някои от най-добре представящите се общини имат тази практика.

Все по-рядко се ползват анкетите и те са за по-незначителни въпроси. Липсва дискусия за взимане на решения. Липсват отговори и модерация, смята Трифонова.

Някои от общините имат обществени портали, но още няма възможност онлайн да се кандидатства за обществени поръчки. Нужен е интегриран комуникационен подход за тази чувствителна информация, смятат изследователите на електронните услуги на общините.

По време на обсъждането бе посочено, че според Закона за обществените поръчки (ЗОП) ЗОП всички администрации и структури, които ползват публични средства, са длъжни да поддържат профил на купувача - това е задължение по закон. 

Еднотипни данни да се поддържат само в един регистър, препоръчаха изследователите на електронните услуги и страници на общините.

news.bg