ДОСТ се опитва да оцелее по най-некоректния и груб начин, играейки си с емоциите на хорицата, които гласуваха - не защото повярваха в тяхната идея, а защото просто бяха принудени.

Шинаси Сюлейман e първи мандат кмет на Кирково. 
Роден е на 24.09.1972 г. гр. Пловдив, завършил е Физика и Математика в ПУ и финанси във ВТУ ,Бил е учител, директор на ОУ с. Шопци, от 2003 г.-2015 г. е бил председател на ОбС, а от 2015 г. е в кметското кресло на Община Кирково.

Един разговор за традициите, за младите, за разделителните линии, за болката и грешката.

- Много хубаво е село Кирково, г-н Сюлейман, влизайки в него си помислих, че това е град. Кога ще станете град? 
- Отговорът на този въпрос е много относителен – дали трябва или не. Да, имахме такава идея – за 100-годишнината на Кирково през 2014-та година да го обявим за град, имаше и обещание от бившия президент Първанов, който бе поел ангажимент. Но така и не се случиха нещата. Има и такова очакване и огромно желание от населението на община Кирково. 
Въпросът е дали да бъдем село от градски тип или град от селски тип. Ние си го обичаме като село, но привилегиите, ако Кирково стане град са повече. Ако е само за съкращението „гр.” - не си струва, но ако това ще донесе дивиденти за просперитета и развитието на населението на общината - бих направил всичко възможно да се случат нещата. Но ще допълня, че едно красиво, привлекателно, проспериращо и желано място за живеене не винаги е големият град. За нас това е важно, това е целта ни - да останат нашите хора да живеят в общината ни и да върнем колкото се може повече млади хора при нас. 

- Виждам, че обликът на селището, който създавате, носи един особен естетизъм, подчертана красота, което означава, че наистина си заслужава да стане град. 
- Няма да прозвучи нескромно и ще споделя, че всеки дошъл за първи път в Кирково, е останал приятно изненадан и възхитен от общинския ни център. Може би представите на хората за едно неголямо погранично село са съвсем други. А красотата и естетиката са първото нещо, което прави впечатление и радва сетивата ни, но Кирково е красиво и със своите традиции, бит, култура, с изключително трудолюбивите си и гостоприемни хора, за което говори и нашия девиз – „Традиции и труд-достойно бъдеще“. Всъщност нямахме и девиз. През 2014 година обявихме конкурс за девиз на общината ни и най-интересното беше това, че в него се включиха предимно млади хора, които много точно, в едно изречение описаха община Кирково.

 - Защо решихте да се славите с труда? Днес трудът не е на особена почит.

- Защото всеки казва, че най-трудолюбивото население е при нас, тъй като земеделието е трудоемко, а най-трудното е тютюнът, с който, мога да кажа, че всички сме закърмени. Вероятно знаете, в нашата община се е произвеждало най-голямо количество ориенталски тютюн. И затова решихме, че трудът е важното нещо, с което се слави един кирковчанин. Но не забравяме и традициите, защото искаме спомените от миналото да не се забравят. Така съчетахме в едно тези две понятия и се концентрирахме върху това да градим достойно бъдеще. Оттук и тази промяна в центъра на общината, която на вас ви е направила впечатление. Разбира се средства има инвестирани и във всички останали населени места, но все пак центърът на общината е тук. Е, гледайки сега, всички са доволни и казват, че си е заслужавало. Но Кирково, бъдейки през всички тези години защитник на границата на Република България, заслужава да има този красив облик.

 - Какъв отпечатък слага близостта на границата в бита на хората?

- Ние се славим и като мястото, където думата „граничар” се ползва най-често - футболният отбор се казва „Граничар”, главната улица е „Граничар”, имаме блок „Граничар”, паметник на Граничаря и т.н. Понякога се шегувам с това, както са казвали тогава –„Всяка къща застава, всеки жител граничар“. Жителите на Кирково са били пазители на границата на Родината, имаме намерение да продължаваме в този дух да пазим нашите традиции и да задържаме младите хора тук. 
Като кмет на община Кирково, изключително ме радва това, че при нас идват хора, които отдавна не живеят в Кирково, но се връщат в родния си край, особено по празниците и ни благодарят за това, което сме направили за Кирково, за хората, живеещи тук. Какво по-приятно и хубаво нещо трябва да чуе един кмет от това, че хората се гордеят с родния си край, за да почувства удовлетворение и огромно задоволство.

- А как задържате младите? Това се оказва огромен проблем в национален мащаб! 
- Този въпрос става все по-труден, както за отговаряне, така и за решаване. Първо, защото младите хора днес са с нова и различна визия, те имат различен профил, те са много мобилни, те са в непрекъснато движение. Те знаят много, те виждат много и съответно искат много, което е съвсем нормално. Те виждат как живеят техните връстници в големите градове на България и извън нея. 
И второ, на фона на цялата тази създала се ситуация в национален мащаб, това, което днес се случва в нашата държава, обезверява младите хора. Ето, затова е трудно за един кмет да ги задържи и върне. Трудно е, но аз мисля, не е мисия невъзможна. Ние не сме се отказали и смятаме, че това, което трябва да направим (всъщност вече го правим стъпка по стъпка), е да осигуряваме заетост на младите хора, според техните възможности и изисквания и да осигурим необходимите условия на живот (възможности за спортуване, за развитие на културна дейност, добри условия за отглеждане, възпитание и обучение на децата им, добро здравеопазване).

 - Е, всеки кмет обещава това!
- Да, всеки кмет обещава задържане на младите, обещал съм и аз като кмет на община Кирково. Искам много скоро това да не звучи като клише. Хубавото при нас е, че имаме стъпка напред с отварянето на пътя „Маказа”. Но не може един управник само да чака да дойде инвеститор и да отвори нови работни места. Няма как да стане! Работните места сами по себе си не са достатъчни за това, защото младите хора, не само в нашата община, искат достойно заплащане на труда, съизмеримо със стандарта на живот и добри условия за живеене. Ако този управник не създаде тези условия, няма как да накараме парите да дойдат при нас.

 - Хубаво е това, което казвате, но не сте ли закъсняли - дали не трябваше да направите всичко това, преди младите да хукнат навън?

- За съжаление, закъсняхме и загубихме ценно време - тези неща трябваше да започнат да се случват преди отварянето на пункта. Говоря за цялата област, не само за община Кирково. През последните 4-5 години, след като се отвори пътят, буквално с аритметична прогресия заминаха стотици младежи. Усеща се желание за тяхното връщане с изречението: „Бих останал в България, ако ми се осигури заплата в рамките на 1000 лева”.

 - Не виждам как бихте отговорили на това изискване!

- За съжаление все още не са големи възможностите на община Кирково за осигуряване на работа на младите хора, особено с висше образование. Имаме нужда от кадри и в обществения, и в частния сектор, но всички знаем какви са заплатите в институциите, включително и в общинските администрации. Притеснително ми е да обявя и да кажа каква е средната заплата в общинските администраци, но за съжаление това са възможностите на общините такава е нормативната уредба. Отиде ли един специалист в частния сектор, няма как да го върнем в администрацията. Буквално всеки ден се молим някой служител да не напусне работа. Правим всевъзможни неща, за да запазим младите специалисти. Но това, което ви казвам, е нищожно в рамките на нашата община.

- Но чувам, че все пак има инвестиции от Турция, от Гърция... 
- Да, хубаво е, че има желание от чужбина, най-вече от Турция и Гърция на хора, които искат да инвестират. Но честно казано, малко и като шега, вече ме е страх да обявявам кои и какви инвеститори са идвали и проявяват интерес, защото все се случва нещо, било то бюрократично, било то от друго съображение тяхно и намеренията им се отлагат. И все пак, засега има проявен интерес за изграждане на малки производствени цехове за шоколад и шоколадови изделия, за производство на новия продукт, който се добавя в дизеловите двигатели, наречен „AdBlue”. Може би във всяка фабрика ще работят по около 50 души, но 50 и 50, това са 100 семейства. Има и един гръцки инвеститор, който иска да направи консервна фабрика за риба. Разбирате и вие, не защото тук е впечатляващ район за риба, а по-скоро заради ниските данъчни облекчения на държавата и факта, че сме близо до границата. Освен това турците търсят европейския пазар за по-добро изнасяне на произведеното. Да не забравя да кажа, че започват строителствата на три големи бензиностанции по трасето за Гърция. Имаше и желание за преработвателна фабрика за тютюн, но след проучване от тяхна страна и закупени 30 декара земя, се отказаха в последния момент, сега дори продават земята на същата цена.

- Значи тютюнът, доскоро гордостта на региона, вече не е приоритет? 
- Не е, разбира се! До преди десетина години тютюнопроизводството беше основен поминък за хората в нашия край. Днес драстично намаляха, както площите така и стопаните, които отглеждат тютюн. И все пак в по-планинските населени места, там където няма поливни условия за отглеждане на друга култура, продължават да сее тютюн, но се добива едва около 300-400 тона, което количество беше производството на едно средно голямо село в близкото минало. По някои места с реки и дерета се отглеждат зеленчуци, което също не е малко. 

- Затова ли направихте фестивала на чушката? 
- Да. Началото на фестивала поставихме през 2016 година, търсейки механизми за повишаване на доходите на местното население. Решихме да съчетаем това и с развитие и обогатяване на културния живот, съхраняване на самобитността, обичаите и традиции, както и стимулиране развитието на туризма. Основната ни цел обаче беше да популяризираме отглежданата от местното население традиционна българска чушка, да се разчуе за чушката от Кирково. В София на пазара има „чушка от Кирково“ - така се казва сорта. Може би заради малката площ или климатичните условия, производителят тук обръща особено внимание за максимален добив от един декар. Примерно, ако се засеят на друго място 100 декара - ще се добият около 2,5 тона от декар, но ако засееш при нас 5 декара - ще изкараш най-малко по 4 тона на декар. В този смисъл продукцията е по-качествена. Дано това да продължи във времето. Но отново трябва да спомена, че с всяка година растат разочорованията на земеделските стопани по отношение на изкупните цени, както на тютюна, така и на чушката. Разбираме, че става въпрос за пазарна икономика, но планинските и полупланинските региони трябва да са в отделен приоритет, същото се отнася и за животновъдите, които вече никак не са малко. 

- Да ви разходя малко и из политиката. Какво е влиянието на ДОСТ сега, след като не успя да вкара депутати в парламента и получи всеобщо неодобрение за дейността си? 
- Винаги казвам, че населението няма вина за това, което се случи. Хората бяха и подведени и то по-най долния и груб начин, с лъжи, с манипулации, със заплахи. Все още не е измислен апарат или дрегер който да отчита кой е по-голям турчин или българин, или кой е по-голям мюсюлманин или християнин. Никой няма право даже да се опитва да мери по някакъв начин моята вяра и моята етническа принадлежност. Винаги, когато казвам тези неща, изпитвам болка и страдание за случилото се. Хората се чудеха какво да правят, те не заслужаваха това, от онези, които създадоха ситуацията. Говоря така и по този начин, защото аз съм човекът, който трябва да говори както най-много, така и най-малко, защото се отвори не малка рана по отношение на гласовете за ДОСТ в Кирково, тъй като г-н Местан е родом оттук.
Радвам се, че отмина и всички си осъзнаха грешките.

- И все пак той отцепи 100 000 гласа. Как се случи това? 
- 100 000 гласа не са малко, даже голяма загуба. Но като се замисля, май е било „необходимост“ за преформатирането на организацията ни, и се случи. Пак казвам, рана се появи, но тя вече зарасна. 
Но как да ви отговори човек на въпроса какво е влиянието на ДОСТ – след всичко, което се случи? Аз не приемам така нещата, няма влияние на ДОСТ...

- Искрено ми отговорете! 
- ДОСТ се опитва да оцелее по най-некоректния и груб начин, играейки си с емоциите на хорицата, които гласуваха - не защото повярваха в тяхната идея, а защото просто бяха принудени. В момента пак се опитват да обикалят в няколко населени места, пак на територията на община Кирково, влизат в кръчмите, хората не знаят кои са, правят и качват снимки в социалните мрежи. Това се казва игра на дребно, нищо друго. 
Не можем да пренебрегнем факта, нито е тайна, че нашата връзка, особено на кърджалийска област с Турция е много трайна и емоционална. Никой няма да го отрече. Всяко семейство има близки и роднини в Република Турция, само от нашата община са около 15000. Аз, например, имам сестра, която е там със семейството си - няма как да се прекъсне тази връзка. Малко или много живеещи в Турция поискаха, уж за доброто на близките им тук, да направят нещо, но мисля, че морално беше първо да попитат и да разберат, кое е правилното, да разграничат истината от лъжата. Дотам се стигна разделението, че брат с брата не си говори, син с баща - също, защото единият е с едно мислене, другият - с друго. Не може половината ти рода да е в Турция и ти да нямаш някаква емоционална връзка с тази държава. Аз имам 28 първи братовчеди, от които само шест са тук, всички други са там. Имаме прекрасни отношения и се уважаваме. Какво ще стане за напред, ако това продължи, не знам! Но аз няма да позволя на хора манипулатори да ни противопоставят и разделят.

- Като ви слушам, излиза, че ДОСТ са отворили рана в душите на хората? 
- Да. Не можем да пренебрегнем ситуацията. Надявам се, всички по йерархията, които са имали пряко или косвено влияние върху последните гласувания, са разбрали грешката си и ще оставят нещата в този вид. Винаги сме помагали и сме били съпрачастни с проблемите на хората, независимо дали живеят тук или зад граница- те са наши граждани. Даже имаме идея да отидем на място, в населените места, в които живеят, да се срещнем с хората, както в Турция, така и в Европа, за да ги попитаме - какво очакват за близките си тук в България, в нашата община, да почерпим опит дори, който да използваме при решаване на проблемите на нашите граждани, които са техни родители, братя и сестри, близки и приятели.

 - Много е страшно това, което разказвате! Умишлено да разделяяш семействата, да караш възрастните да страдат заради нечии политически амбициии...
- Това беше както грешка, така и грях! Никой нямаше право да накара най-вече тези възрастни хора, останали тук, да страдат по този начин! Толкова години са били за идеите на ДПС, но синът им казал „Не, друго ще е!“. Няма как, ти го съжаляваш, а той страда. 
Знам, че втори път тази грешка няма да се допусне. Но, разбира се, ние няма да стоим със скръстени ръце. Нямаме това морално право. Едно е да тръгнеш да убеждаваш хората в нещо, което не съществува и което няма как да се случи, така както се опитаха да направят те, без да подбират средства, без да се замислят какво ще причинят на тези хора, какви душевни и емоционални щети ще нанесат, които за някои хора може би ще останат за цял живот и ще се окажат пагубни. 
Друго е десетилетия наред, не да си убеждавал, а да си доказвал с действия с политически инструменти, с нормално човешко отношение към всеки един, че ДПС няма алтернатива. Ние не сме в етап на убеждаване, отдавна го подминахме, това беше в началото, когато трябваше да убедим хората в необходимостта от създаването и съществуването на ДПС. Сега вече говорим с действия и дела в името на хората. Ще ми се да завърша този въпрос с една българска мъдрост и поговорка и всеки сам да коментира и прави анализи. „Насила хубост не става“.

- В историята на ДПС често в раните на хората се сипва и политическа сол. 
- Да, така е. Раната от Възродителния процес не може да се затвори, защото има много съсипани човешки съдби и човешки страдания. ДОСТ пък политизира много и това бе неприемливо. 
Това, което ме зарадва миналата година след всички трусове, е голямата маса народ, която се стече на 26 декември на възпоменателния митинг в село Могиляне за жертвите на Възродителния процес, едната, от които е 17-месечната Тюркян. Няма как човек да не се разчуства, въпреки уж това разделение - повече от 5000 души в този студ и мраз се притекоха отново и почетоха паметта. Дори да ни обвинят в политизиране на събитието там, пред тази чешма е символът на ДПС, чрез който е направен и този паметник – издълбан е в стената и не може да се заличи. Никой не може да отрече, че ДПС е създадено върху страданията и мъките на жертвите. Но днес ДПС е може би най-проевропейски ориентираната, може би най-патриотичната партия, която отстоява националните интереси, колкото и да не им се иска да повярват и онези националисти, и онези които се отлъчиха от нас. А иначе да се измерваме – кой е по-голям турчин в България, ми се струва безполезно и смешно. 

- Обиколих региона, хората живеят бедно, имат трудности, но не чух нито един да ругае държавата. Това като че ли е закодирано при турците. 
- Защо ли? Защото все още вярват в държавността, което смятам е нормално за всеки български гражданин. За добро или лошо те смятат, че държавата е тази, която стои над всичко. Когато си бил потърпевш, досещате се за какво говоря, за държавната асимилационна политика, за Възродителния процес, за престъпленията, които извърши държавата към своите граждани, които оставиха дълбоки рани и незаличими следи у стотици хиляди хора от няколко поколения, няма как да не смяташ едно наум, както се казва в математиката. Но да не бъда погрешно разбран, това днес в никакъв случай не е страх, защото виждаме, че днес хората не се страхуват да говорят, да изразяват своето недоволство, да излизат по улиците и площадите. Това просто е човешко търпение и толерантност, на каквито са научени нашите хора. Ето това е закодирано у тях.Моята майка си отиде на близо 80 години и никога от устата ѝ не чух да ругае, въпреки страданията. Винаги молеше Аллах да помогне на този и този и ги изреждаше. Не помня мой познат, брат или сестра да е ругаел някога нито знамето, нито някой ръководител. Труден народ сме за управление. На Балканите всеки е философ и всеки разбира от всичко, затова може би трябва да минат още едно-две поколения, за да стигнем до нивото на Европа.

 - А политиката продължава ли да е в устата на хората, или ежедневието я похлупва?
- Пак ще се върна на майка ми. Връщам се една вечер от избори и тя ме пита за Бойко Борисов -дали съм чул и знам ли какво е казал. И си помислих:„ Нещо не е в ред в държавата! Жена, която не умее да пише и чете и се интересува пряко от политиката – това не е нормалното!”. Виновни сме ние, хората, които се занимаваме с политика – политизирахме децата, политизирахме и възрастните, които са на 80-90 години. Четох статистика от Европа, където пък е другата крайност – 90% от младите не си знаят министрите и т.н. Не е хубаво така, но не е и нормално всеки от всичко да разбира. 

- Как ще отговорите на въпроса: Защо кирковчани трябва да останат в България? 
- Защото знам, че всеки кирковчанин обича Кирково, обича родния си край, обича България, обича всички свои близки и приятели, които са тук! Това е най-силното чувство, което кара човек да живее, да работи, да сбъдва мечти. Убеден съм, че където и да се намират нашите хора по света, те копнеят да се върнат тук, където са родени, където са израснали, където са корените им. 
Аз съм оптимист и вярвам, че Кирково ще преуспее и ще просъществува – не само заради географската ни даденост, а заради факта, че сме инати в хубавия смисъл на думата и има бъдеще, заради добрите инвестиции, които съм сигурен, че ще се случат на нашата територия.

Кирково има история, има и бъдеще! Аз като настоящ кмет на общината, бъдейки част от нейната история работя и ще продължавам да работя за нейния просперитет, за по-добър живот на нашите деца, на нашите млади хора, на възрастните хора, от които се научихме на чест, отговорност, борбеност и любов към родния ни край. Аз вярвам, че Кирково ще стане още по-красиво и по-желано място за живеене, ако всички се обединим около тази кауза!

Автор: Валерия Велева

http://epicenter.bg