Себихан Мехмед, кметицата на Крумовград: Търсим лекари срещу 3000 лева заплата

Има едно правило - власт се взема и дава с борба. Казвала съм го и на опонента си от ГЕРБ, г-н Георгиев, когато стана зам.-областен:„Идват избори, вадим шпагите, минават изборите - ние ги прибираме”, защото сме длъжни да обслужваме всички, не само гласува

Вече четвърти мандат Себихан Мехмед е кмет на Крумовград. Енергична, дейна, разбила стериотипи, с женски подход към хората, Себихан събира одобрението на жителите на общината, които я търсят за всеки проблем. А пък тя сякаш не се уморява да се раздава.

Завършила е висше образование по специалност „Математика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив. Има следдипломна квалификация “Управление на образованието” в ИПКУ “Анастасия Тошева“, Стара Загора. Работила е като учител по математика и специалист “Училища“ в Община Крумовград. Била е секретар на общината, а от 2003 година е кмет на Крумовград. И оттогава все гради и строи.

 -Г-жо, Мехмед, вие сте четвърти мандат и сте единствената жена кмет на ДПС в Южна България. 

- Да, на територията на Северна България има още една дама кмет на ДПС - във Венец. Но за да бъда коректна, трябва да ви кажа, че ми беше доста трудно, когато за първи път се кандидатирах за кмет

- Как разбихте каноните в народопсихологията? 
- Тук народпсихологията казва, че жената трябва да е на задна позиция. Съжалявам, че ще го кажа, но дори и домакинските неща са от женски род: печка, маса, мивка, вилица и т.н. В този край по-възрастното население е свикнало да вижда жената като добър съветник, не като ръководител и водач. 

- Какво ви помогна, за да преодолеете тези представи? 
- Опитът, който имах в общинска администрация – преди да стана кмет бях 12 години секретар на община - 12 години ме наричаха „майката” на общината, защото тогавашният кмет беше мъжът. Опознавайки хората в общината и кметовете, с които работих като секретар, те ми дадоха глътката въздух да кажа: „Да, тръгвам” и, разбира се, подкрепата на партията, защото без ДПС няма как да се случат нещата. 

- През 2009 година Ахмед Доган настоява да станете депутат, след като вече сте била избрана за народен представител, но вие предпочитате да останете кмет на Крумовград. Защо? 
- По няколко причини. Основната беше, че се чувствах добре тук, на това работно място. Тогава казах на почетния председател на нашата партия, ще го кажа и на вас – идвах с удоволствие на работа и с удоволствие се прибирах у дома. Това са основните нишки в живота, които те карат да се чувстваш удовлетворен от свършеното. Не, че в парламента нямаше да свикна... но няма да забравя първия проект, който започнах да реализирам тогава по селската програма - беше изграждането на парка в града.  И си казах, че искам да направя този парк, искам да видя моите внучки, другите внучки в този парк. И така с много усилия подехме проект след проект. Сега градът е наполовина разкопан, ще се копае още, но съм доволна, защото свършихме много неща, които не са правени с години. Виждате, ремонтираме перпендикулярни улици, които се вклиняват в „Княз Борис” – главната републиканска пътна мрежа, а това означава, че до март-април догодина целият град ще бъде разкопан. Ще сменим водопровода, тротоарите – една трета от града ще бъде изцяло подновена. 

- Привлекли сте голям инвеститор ­„Дънди прешъс” - това не създава ли проблем с околната среда?
- В последните два мандата докарахме много инвестиции и то под условия като гаранция за здравето на хората, гаранция за запазване на околната среда и гаранция за запазване на поминъка на населението. В момента сме на финална права в преговорите с „Дънди прешъс” за осигуряване на средства за подкрепа на малък и среден бизнес. 

- Как точно ще се случи това? 
- Ще създадем НПО, в което ще участват представители на фирмата, на банка и на общината, което ще приема предложения от всички граждани на Крумовград за инвестиция, устойчива във времето, която те биха искали да реализират на територията на общината. Проектът предвижда предприемачът да осигури 50% лични средства за даден проект, останалите ще се поемат от фирмата и от банката, като 25% ще бъдат гратисни, няма да се връщат, а останалите ще бъдат отпуснати с определена лихва по договор на банката с „Дънди прешъс”. Това е нашата идея.

 - Имате ли вече проекти?

- Да, вече имаме проекти. Искаме да изградим модерна кланица на територията на общината, имаме огромно желание и за консервна фабрика, искаме да помогнем на един производител в района на Поточница, който е взел да стопанисва над 1000 декара земя, но иска да я направи напоително поле. Това не е лесна работа. Ще му помогнем административно и финансово. Лошото обаче е, че хората искат почти всичко наготово, а ние нямаме тази възможност. В процес сме на изработка на общ устройствен план, чийто промени в рамките на няколко години изискват финанси, които трябва да осигурим. 
Всичко това е в желанието ни да задържим младите.

Освен "Дънди", през 2017 г. се появи още един инвеститор - "Теклас", чиято основна база е в Кърджали. Те закупиха терен в община Крумовград от 28 декара. Пускаха цех със 150 работници - глобяват  материали, които ще се отливат в Кърджали за определени марки коли. 

- За тези региони огромен проблем е здравното обслужване. Как се справяте с възрастните хора в малките селца и махали? 
- Спечелихме два проекта по линията България - Гърция и работим по тези дейности – единият е изграждане на медицински център с най-малко четирима лекари (за двама бюджетът за заплати ще бъде осигурен от „Дънди прешъс”, а ние с решение на Общински съвет ще се погрижим за средствата за другите двама). Заплата, с която стартират лекарите в този център, е 3 000 лева.

 - 3000 лева - старт за лекар в Крумовград! Това го няма никъде в България!

- Да, даваме път на младите, но призоваваме и възрастни лекари, които искат да имат високи доходи преди пенсия, да се отзоват на нашата поканаа. Пак по този проект закупуваме и линейка, която ще обикаля региона и в която ще се извършват анализи на заболеваемостта на населението на общината. Това осъществяваме с партньорството на РЗИ Хасково. И щом анализите са готови, с тази линейка лекар ще се грижи за здраветоо на възрастното население. Ние и сега извършваме безплатни профилактични прегледи, привличаме лекари за наблюдение. Това е идеята - да можем да обслужим застаряващия контингент население на общината, а пък хората в града ще си ходят в центъра. Имаме и доста частни лекари на специализирана практика, които наемат помещения в бившата болница и провеждат консултации периодично. Това също е помощ за нашето население. Отделно подпомагаме и многопрофилната болница за активно лечение, за която от нашия бюджет с решение на общинския съвет сме дали тази година над 100 000 лева. „Дънди прешъс” също подпомагат с такова финансиране болницата и в момента се извършва саниране на сградата. 

- На вас като че ли ви се случват нещата на фона на общото недоволство на гражданите от управниците си. Как става това при вас? 
- С много труд. Коренът на думата „трудно” е „труд” - трябва много работа с хората, те искат да виждат в местната власт отдушник на всички проблеми. Дори да обясниш, че дадено нещо не е в правомощията на кмета, човекът казва, че иска ние да му помогнем. И трябваа да реагираме.
Много сме доволни от програмата „Топъл обяд”. Доставяме храна всеки ден на над 500 души на територията на общината. Казвам го, защото в последния мандат излязох с апел към хората, че ще разширя домашния социален патронаж - това са дейности, които правим само от нашия местен бюджет. Създадохме домашен патронаж в районите Аврен и Черничево, където населението е застаряващо, и когато дойде програмата „Топъл обяд” вече имахме базата. С този патронаж търсим за някои райони и медицинска сестра, която заедно с храната да полага грижа и за здравето на възрастните хора. Същото се прави и в домашния патронаж – сестрата мери кръвното, насочва човека към лекар и т.н. Това е малката радост, която можем да дадем на хората. 

- Много ентусиазирано говорите за нещата, които сте направили в общината. Но усещам някакво огорчение - сякаш това, което се постигнали, не се вижда, не се оценява? Така ли е? 
- Думата „огорчение” може би не е точна. По-скоро е болка, болка от неразбраното добро, което е направено. В едно село Х, примерно, правим така, че да има нормални условия на живот - това са пътят, водата, училището, градината и въпреки всичко не получаваме благодарността на 100% от хората. Говоря за благодарност в истинския смисъл на думата. Те приемат тази инвестиция като задължение, а не като нещо изстрадано. Защото, за да може да заделиш навсякъде по-мъничко, трябва да обмислиш бюджета много добре - не го мислиш само като строителство, а като нужда на хората, като препитание и това е приоритет в мисленето, когато каниш инвеститор да дойде и да каже, че ще инвестира в Крумовград. Въпреки това аз съм доволна от свършеното. Преди няколко дни имах среща с вицепрезидента на „Дънди прешъс Металс”, г-н Рик Хаус, заедно с г-н Илия Гърков и когато чуеш, че към момента 186 човека са наети от община Крумовград за работа във фирмата и само 12-15 са специалистите наети отвън, това носи удовлетворение от постигнатото. 

- Четири мандата отвявате конкуренцията. Кой е най-големият Ви противник? 
- Нямам противници, имам опоненти. Нормално е. Много често казвам, че ако и аз съм на тяхно място, и аз ще правя същото. Просто сме от различни страни на властта. Има едно правило –  власт се взема и дава с борба. Казвала съм го и на опонента си от ГЕРБ, г-н Тюрдиев, когато стана зам.-областен: „Идват избори - вадим шпагите, минават изборите - ние ги прибираме”, защото сме длъжни да обслужваме всички, не само гласувалите за него или за мен. Доволна съм, че мотото на първия ми мандат беше „Кметът на всички”. Изборите са си избори до момента, в който се борим на идеи, на възможности, на отговорности, на искания, на обещания или каквото и да е, но в момента, в който седне на този пост, г-жа Мехмед е кметът на всички. Не деля хората нито на партийно, нито на етническо, нито на друго вероизповедание. 

- Провокира ли се създаването на разделителни линии сред хората? 
- Винаги ще има хора с амбиции, които ще яхнат някого и ще се присламчват. Недоволство има, нормално е. Има условия и възможности човек да се сърди за много, което е сбор от всички неслучили се неща. Често казвам на противниците си: „Накажете мен, но не наказвайте другите!. Заради бълхата, да не горим юргана!". Откровена съм с хората. Винаги трябва да има надежда. По време на предизборната кампания, симпатизант на друга партия ме попита: "Г-жо кмет, с този ли сте, с онзи ли сте, против тези ли сте?” Разказах му за моите деца, имам две - момче и момиче, и не ги деля. Дъщеря ми се омъжи и живее в Турция, синът ми е в България. Как мислите, с кого съм? Няма нужда да ме питате дали съм "за" или против някого. Тази дилема не трябва да я има. България е малка - на кого ще се противопоставим, срещу кого ще тръгнем? Това не трябва да бъде разделителната линия.

Разделителната линия трябва да бъдат идеите и действията на всеки от нас в полза на хората. В действията си аз съм винаги отговорна. Тази отговорност е нещото, с което продължаваме да печелим доверието на хората.

Така го чувствам, така си нареждам пъзела - не дадеш ли на младите като бъдеще, не дадеш ли на хората като настояще и не върнеш ли борча си към възрастните, давали за тази община, няма за какво да излизаш пред хората. Това е мотото ми!

Автор:Валерия Велева

http://epicenter.bg

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини