Комфортният за България период на глобален икономически растеж вероятно е към своя край. Вече има прекалено много данни за това. Това се отразява и на брутния вътрешен продукт, който се покачва само с 0.5% спрямо предишното тримесечие – рекордно слабо от от фалита на КТБ през 2014 г. насам. И то благодарение на потреблението и ръста на доходите (което е хубаво, но е и функция на това, че хора не останаха в България и пазарът на труда е в тежък дефицит). В същото време износът пада за първи път от години (слава Богу, част от спада се дължи на затихващите военни конфликти, за които български компании продаваха оръжие).
Инвестициите също намаляват, което ще даде отражение в бъдеще. Търговският дефицит расте бързо.
Не виждам причина тенденцията да не се задълбочи и през 2019 г. Най-малко поради случващото се по света, а в частност – с най-големите експортни пазари на България:
– германската икономика се свива
– Италия е пред срив, с рекорден дълг и управление, залитащо към популизъм, което има проблеми с фискалната дисциплина и е много вероятно да напусне Еврозоната пред алтернативата от тежък икономически спад. Като се има предвид държавният дълг на страната от 130% от БВП, или 2.3 трилиона евро, италианска криза ще бъде пневмония за разлика от гръцката лека настинка
– Турция е в хиперинфлация, обезценка на лирата и рязко свиване на вноса
– Еврозоната приключва с изкупуването на облигации, очаква се лихвите да започнат да растат и на континента. С всички последици за това за задлъжнелите държави и компании. Френският финансов министър Бруно льо Мер вече заяви, че Европа не е подготвена за нова криза
– Министри във Великобритания подават оставки заради несъгласие с договорките около Brexit
– Отвъд океана Тръмп води търговски войни с повечето си партньори, докато реализира рекордни търговски и бюджетни дефицити.
Повишаването на лихвите вече предизвиква проблеми в развиващите се пазари. Така че облаците практически са черни над целия глобус. Нещо повече, комбинацията от ръст на лихви и мащабни търговски войни заплашва да вкара света в период на стагфлация, когато хем икономиката не расте или расте изключително бавно, хем бариерите пред търговията предизвикват висока инфлация. Това засега не е базов сценарий, но въобще не е изключено да се осъществи, и то за период от 2-3 години напред.
В същото време управляващи и парламентарна опозиция се занимават с глупави дребнотемия,а премиерът Борисов цял час в национален ефир бодро тръби, че доходите догодина щели да растат по-бързо от тази, че ще се харчат милиарди повече за какво ли не, че медиите били свободни, че всичко цъфти. И като селска клюкарка обяснява какво казал президентът, какво рекла Нинова и други подобни.
Нито дума за „план Б“ при глобална криза. Нито дума за оздравяване на енергетика, застраховане, здравеопазване, за по-смислено управление на еврофондове. Само наливане на пари в нереформирани сектори.
Имам чувството, че Борисов си живее в собствен свят и хал хабер си няма какво става около него. Опасявам се, че ще бъде много изненадан догодина. Но пък ще намери перфектно оправдание с „международното положение“.
Реформите трябва да започнат веднага, иначе много българи ще страдат.
Има спешна нужда да работим активно за подобряване на имиджа на България като място за инвестиции. Защото без него доходите няма как да растат още много. Да се стимулира конкуренцията в енергетиката, така че отрасълът да не е място за лесни корупционни печалби от студен резерв и нагласени дългосрочни високи цени на изкупуване на енергия.
Вместо да се увеличават социални и здравни осигуровки, да се въведе необлагаем минимум по данък общ доход за всички, така че нетните доходи на работещите бедни автоматично да се увеличат с над 11 процента. Защото те вече усещат най-силно на гърба си инфлацията. И ще я усетят още по-силно през зимата заради високите цени на природния газ, а оттам – и на тока и парното.
Нужно е ясно да се обясни на хората, които желаят да си купят жилище или да теглят друг кредит, че е много вероятно вноските им да започнат да се покачват още от следващата година, така че да си направят добре сметката дали ще са в състояние да ги плащат. Защото все пак вярвам, че личната инициатива ще направи държавата богата. И хората трябва да имат пълната информация за големите стъпки в живота, които предприемат. Банките надали ще им го обяснят – те си гонят бизнес плана да привличат нови клиенти.
Такова според мен трябва да бъде държавническото поведение. А не да заравяме главата в пясъка и да се продължава с ежедневните минискандали в управляващото мнозинство и в смешни дрязги с опозицията. И после правителството да се чуди откъде му е дошло – като Станишев, който през 2008-2009 г. повтаряше мантрата, че в България криза няма. Сякаш като отричаш, то ще те заобиколи. Защото икономиката, глупако, си има своите закони и своята психология.
И няма да е лошо премиерът да озапти лапачите на държавни пари като Гергов с дупката във Варна, Доган със студения резерв и Златев с ограниченията на конкуренцията при горивата. Ако не може, не знае как или не му позволяват, най-добре пак да хвърля кърпата.
Владислав Панев
Авторът е съпредседател на партия „Зелените“, която е част от обединението „Демократична България“.
Източник: dnevnik.bg
Илия Монев
Анелия Запрянова
солоивейчик