Всеки път когато открием звезда, формирала се след Големия взрив, се оказва, че тя се намира далеч отвъд видимата част от вселената. Но сега астрономи забелязаха нещо ново: звезда на около 13.5 милиарда светлинни години, в нашата галактика Млечен път.
Наречена е 2MASS J18082002–5104378 B и може да се окаже една от най-старите звезди във вселената.
Издава я металното и съдържание. В ранните години на вселената не е имало метали. Те се зародили в сърцата на първото поколение звезди, само за да бъдат освободени по-късно в пространството след смъртта им.
Този материал по-късно участвал в образуването на нови звезди, като всяко следващо поколение било все по-богато и по-богато на метали. Колкото по-млада е звездата, толкова повече метали съдържа. Слънцето е близо 100 000 поколения след Големия взрив.
2MASS J18082002–5104378 B се отличава с най-ниското съдържание на метали от всички открити до момента звезди – едва 10% от металността на Земята. Откритието може да означава, че звездния диск в нашата галактика е много по-стар от първоначално сочените 8-10 милиарда години.
При това звездата е малка – едва 10% от масата на слънцето.
“Никога не сме откривали звезда с толкова малка маса, съставена от толкова малко метали”, казва астрофизикът Андрю Кейси от Университета Монаш в Австралия.
“Откритието демонстрира, че първите звезди във вселената невинаги са били масивни, и че не е задължително да са загинали отдавна. Възможно е древните звезди, да са се образували от малко количество материал, което означава, че тези реликви от времето след Големия Взрив може да съществуват и до днес. Това променя представата ни за формирането на звезди в ранните етапи на вселената”.
Малките размери на 2MASS J18082002–5104378 B са причината тя да остане незабелязана толкова дълго, макар да се намира в Млечния път. Звездата е изключително бледа.
Тя била забелязана, само защото си има бинарен спътник. Когато астрономите проучвали другата звезда, те забелязали и бледото движение на 2MASS J18082002–5104378 B.
Спектроскопски анализи разкрили рекордно ниското съдържание на метали, а анализи на орбитата и, че принадлежи към галактиката Млечен път.
Откритието подлага на съмнение битуващата представа, за това как изглеждат много старите звезди. Не всички са огромни, отдалечени и отдавна мъртви – представа, споделяна от учените в края на 90-те.
Всъщност, според изчисленията, една малка звезда би могла да оцелее трилиони години.
“Големите звезди живеят бързо и умират млади, по-малките – да кажем с 20% по-малките от слънцето, лесно могат да доживеят до 13 милиарда години”, казва Кейси.
Млечният път съдържа и други древни звезди, като червения гигант HE 1523-0901 и мистериозната звезда Метусела, чиято възраст е пресметната на 14.5 милиарда години (което противоречи на възрастта на вселената, но идеята не е напълно безумна).
От гледна точка на размери и съдържание на метали, 2MASS J18082002–5104378 B ги превъзхожда. Съставът и е много по-близо до материала, изпълвал вселената точно след Големия взрив.
И тъй като тя е малка, бледа и трудно забележима, е възможно някъде там да има множество дори още по-малки, бледи и бедни на метали звезди. Търсенето трябва да продължи.
Източник: sciencealert.com