Учени оповестиха мисия за секвениране генома на всички познати ни растения, животни, гъбички и протозои – клас едноклетъчни.
Целта на проекта Eart BioGenome Project е да използва информацията с цел спасяване на застрашените видове, значимостта му вече бе сравнена с изпращането на хора на луната.
Изследователи обясняват, че важна информация за това как видовете се адаптират към промените в околната среда най-вероятно е скрита в ДНК кода им.
В рамките на проекта, Институтът Wellcome Sanger, който изигра важна роля в проекта за разкодиране на човешкия геном, се е ангажирал да секвенира геномите на всички 66 000 вида във Великобритания.
Какви цели преследва секвенирането на генома?
Целта е да се състави изцяло нов списък на живота на планетата, чрез разчитане геномите на всеки организъм, принадлежащ към групата на еукариотите – многоклетъчни организми, чиято ДНК се съдържа в клетъчните ядра.
Учените посочват, че в момента са секвенирани геномите на едва 3 300 от общо 1.5 милиона познати ни вида.
Основните цели на проекта са три:
Фундаментална наука: геномите са богатство от информация за биологията на живота. Сравнявайки проекта за разкодиране на човешкия геном с изпращането на хора на луната, професор Харис Люин от Калифорнийския университет обяснява, че макар конкретните предизвикателства в двата случая да са много различни, те имат и една обща черта: никой не знае до какво точно ще доведат положените усилия.
Опазване на околната среда: за да опазят застрашените видове от климатичните промени, учените искат да разберат генетичния код, отговорен за адаптирането на организмите към средата им. За учените най-голям интерес представляват застращени видове като скалния орел.
Човешкото добруване: разгадаването на кода би могло да разкрие лечебни свойства в ДНК-то на организмите или начини за опазване на жизненоважни култури от суша и заболявания.
Цената на гигантския проект е 4.7 милиарда долара – сума, която според авторите му ще дойде от благотворителни организации и държавни агенции по света. 17 институции са завявили ангажираност в разкодирането на въпросните 1.5 милиона генома.
Набирането на средства ще е част от тази дългосрочна мисия.
Според учените ползата от проекта за човечеството ще е огромна – резултатите ще служат като основа за всички направления в биологията и биотехнологиите. Това означава разработване на нови лекарства и нови горива.
Професор Люин акцентира върху ползите за човечеството: “Вземете например земеделието. ¾ от храните по света зависят от едва 12 култури. Трябва да открием генетични източници на подобрена устойчивост, особено устойчивост на суша, сега когато сме изправени пред опасността на климатичните промени”.
Мисията се простира далеч отвъд източниците на храна: сред тези 1.5 милиона вида се намират и най-странните, миниатюрни и пренебрегвани организми по света, които може би пазят важни тайни, за които дори не сме си помисляли.
Източник: bbc.co.uk
