България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините. Това показва най-новото и най-голямо досега проучване на отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС, разпространено От Европейската комисия преди днешния Световен ден за борба с детския паралич (полиомиелит).

В него се посочва, че едва две трети (66.3%) от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% - че са ефективни. Това поставя страната на 28-о и 27-о място от 28-те страни членки на съюза. В останалите 6 въпроса, зададени на десетки хиляди европейци през тази година, България заема между 24-о и 26-о място.

Категорична убеденост, че ваксините са сигурни, са изразили 27.6% от българите, а други 38.7% казват, че по-скоро са склонни да се съгласят с подобно твърдение. Но общо 13% не го приемат, а други почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса. Иначе казано, при анкетирани 1200 души в България, недоверчивите са сред тях са 240, а без мнение са още 164.

Българите показват малко повече увереност в ефективността от ваксинирането - 34% я приемат категорично, а отново 38.7% с уговорка. Но и тук общо 327 души не вярват в това или нямат мнение и не отговарят.

България (78.4%), Полша (75.9%) и Словакия (85.5%) са страните с най-малък дял анкетирани, заявили, че е важно децата в страната да се ваксинират.

Отношение към твърдението, че е важно децата да бъдат ваксинирани (вляво) и че по принцип ваксините не са опасни за здравето. (По-тъмните нюанси отбелязват повече отрицателни нагласи).

Скептицизмът и предубежденията на българите са сравними само с тези в Полша, но това е страната, отбелязала и най-сериозен спрямо 2015 г. срив в доверието към ваксинирането и то благодарение на много силната кампания на конкретна организация (STOP NOP) и участието в нея и на лекари и политици.

В доклада е включено и отделно допитване сред общопрактикуващите лекари, но само в 10 от 28-те страни членки. България не е в тази група, но авторите заявяват, че са установили връзка между отношението на населението и на джипитата. В страните, където личните лекари имат по-високо доверие към ваксините, населението обикновено има и по-положително отношение към тях.

Две държави - Чехия и Словакия - показват, че скептицизмът може да е силен и сред професионалистите. В Чехия 36%, а в Словакия 25%, от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

Витянис Андрюкайтис - еврокомисарят по здравната политика, предупреди в изявлението си, че доверието към ваксинирането намалява и Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксините район в света (4 от водещите 10 държави на планетата по този показател са от ЕС). "Това отчасти се дължи на растящото влияние на разнообразни групи срещу ваксинирането, които разпространяват подвеждаща информация през интернет или политическите послания. Трябва да внимаваме с влиянието им. Освен това още един нов доклад демонстрира до каква степен отсъства координиране между страните членки, както и колко значителни са разликите между националните стратегии за ваксиниране."

В случая с България, например, две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили, посочени във втория доклад. Едната е забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране, другата е неспособността да се достигне до най-застрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив). От 2010 г. насам обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява, посочва още докладът. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

Отговори на твърдението "Лично смятам, че за децата е важно да получат тройната MMR ваксина" (вляво) и "Мисля, че MMR ваксината е безопасна" (по-тъмните нюанси отбелязват повече отрицателни нагласи).

Когато става дума за ваксинирането на възрастните българи срещу грип, факторът недостъпност на най-застрашените отново излиза, но се появява и друг - недостатъчни информираност, здравна грамотност и осъзнаване сред населението за смисъла от тази процедура (в доклада, обаче се посочва, че България е сред седемте страни в ЕС, в които в този случай пациентите доплащат).

Доверието към грипните ваксини е по-ниско дори от това към MMR и вероятно това отчасти се дължи на промяната им всяка година, казва Хайди Ларсън, професор и директор в Vaccine Confidence Project към Лондоското училище за хигиена и тропическа медицина. Тя е и ръководител на научния екип зад доклада на Европейската комисия и допълва, че има и друг фактор - неосъзнаването колко сериозни могат да бъдат рисковете при заболяване от грип.

Ларсън също обръща внимание на регистрираното растящо нежелание сред лекарите да препоръчват грипни ваксини на бременните, които са смятани за особено рискова група.

Имат ли значение образование, пол, възраст и религията

В доклада се посочва, че нивото на образование изглежда има роля - анкетираните, завършили основно училище, са най-склонни да се съмняват във ваксинирането. Но тук има уточнение, че това важи при ваксините за морбили, но не и при тези за грип.

Що се отнася до вероизповеданието, резултатите от анкетата показват, че хората, идентифицирали се като руснаци или източноправославни, проявяват по-малка склонност да приемат, че ваксините са безопасни и ефективни в сравнение с атеистите. Също така по-голям дял сред мюсюлманите (в сравнение с атеисти/гнотици) посочват, че ваксините са като цяло важни, безопасни и ефективни.

Полът с малки изключения (жените в Чехия, Германия, Унгария и Италия се открояват с недоверие към сигурността) не определя какъв отговор ще предпочете анкетираният. Но възрастовите групи имат значение, като по правило тези над 65 години настояват, че ваксинирането е важно за децата. В България групата с най-висок дял на съмняващи се във важността на MMR ваксината, например, е на 25-34-годишните. Когато стане дума за смисъла от ваксиниране срещу грип, в цяла Европа се откроява силна разлика между скептиците между 25 и 54 години и убедените, че това е важно в групите 18-24 и над 65 години.

Още в самото начало авторите уточняват какво имат предвид под "уверено използване на ваксините": доверие към ефективността и безопасността им и доверие в здравната система, която ги разпространява. За по-пълна картина те са добавили в анкетите сред населението и оценка на възприятието колко важно е да се ваксинират децата и възрастните, както и дали ваксинирането на човешкото тяло не противоречи на религизоните разбирания.

При сравняване с резултатите от подобен доклад от 2015 г. се вижда, че в група държави, включително Франция, Гърция, Италия и Словения, се е повишило доверието към безопасността на ваксините, докато в Чехия, Полша, Финландия и Швеция то е намаляло.

Отговори на твърдението "Като цяло смятам ваксините за ефективни" (вляво) и "Ваксинирането не противоречи на религиозните ми убеждения" (по-тъмните нюанси отбелязват повече отрицателни нагласи).

Полша и агитаторите срещу ваксини

Това е страната от ЕС, в която има най-бързо намаляване на доверието към важността, ефективността и безопасността на ваксините, както и увеличаване на съмнението, че те съответстват на религиозните вярвания на населението, се казва в доклада на Европейската комисия. Резултатите показват още, че анкетираните поляци имат ниско доверие към MMR ваксинирането, а това може да предизвика сериозни епидемии от морбили, особено заради големия брой случаи в съседна Украйна, допълват авторите.

Ваксинирането е задължително и безплатно за всички деца на територията на Полша и въпреки това отказите се увеличават - от 4893 през 2007 г. на 23 147 през 2016 г. по данни на Националния институт за обществено здраве. Изследвания показват също намаляващо доверие към ваксинирането в определени райони на страната.

Отказите и намаляващото доверие отчасти може да бъдат обяснени с възхода на движения срещу ваксинирането и в частност на групата STOP NOP. Тя води кампания против задължителното ваксиниране с разпращане на петиции до президента и организиране на големи демонстрации в големите полски градове. Организации против ваксинирането и отделни личности, включително лекари, също са активно въвлечени в полската политика с депутати и имат силно присъствие в социалните и масовите медии. Влиянието им допълнително се подсилва от липсата на силна правителствена подкрепа за ваксинирането.

Данни от полската Национална санитарна инспекция показват, че групите срещу ваксинирането имат влияние върху 32% от родителите на неваксинираните деца. Отчита се намаляващо доверие към ваксините и сред полските имигрантски общности във Великобритания. Това може би е индикатор за влиянието на организации в Полша върху възприятието и поведението на полските общности зад граница.