Много се вълнувам, че днес заедно посрещаме празника на Кърджали – 106 години от освобождението на нашия град. 106 години Кърджали помни миналото и гради бъдещето си. А ние забързани в устрема си се лутаме между бъдеше и настояще. Научихме се да градим мостове, да не оставяме затворени врати помежду си. Научихме се да бъдем толерантни, да живеем заедно, затова сме и за пример, каза в приветствието си към кърджалийци председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която бе гост на тържествата по случай Деня на града.

Нека си пожелаем Кърджали да бъде населено с толкова хора, които обичат своя роден край, които тачат истината и винаги зачитат чуждото мнение. 21 октомври за нас е ден като 3 март, като Съединението, и нека той ни зарежда с родолюбие, патриотизъм, кураж и мъдрост. Големият български пълководец полковник Борис Дрангов казва: „Славата не се купува, честта не се закърпва, уважението не се изплаща”, нека да живеем така, че да бъдем достойни за подвига на нашите деди. Нека да живеем така скъпи съграждани, да бъдем пример за нашите деца, изтъкна още председателят на Народното събрание в словото си на тържествения ритуал пред Паметника на Освободителите в Градската град.

В обръщение към кърджалийци и гостите на града кметът на общината инж.Хасан Азис заяви:

Наскоро по достойнство отбелязахме две от най-значимите събития в историята на България – Съединението и обявяването на държавната ни независимост. Днес, отново застанали почтително както всяка година в подножието на един от символите на Кърджали, празнуваме свободата на нашия град и Източните Родопи, извоювана преди 106 години. Не е лъжовно усещането ни, че за нас 21 октомври се съизмерва с 3 март, с 6 и 22 септември, защото на този ден през 1912 година нашият град и регион са станали отново и завинаги част от българската държава. 21 октомври е нашата болка и радост, нашата гордост и предизвикателство. Територията, върху която е разположена нашата община, се доказа във времето като люлка на изключителна матeриална и духовна култура, на район с твърде активен светски и религиозен живот. Богатата ни история е повод за гордост, но и за синовно задължение да живеем и работим достойно и всеотдайно за отечеството. Защото в резултат на именно такава всеотдайност, жертвоготовност, родолюбие и отговорност е извоювана и свободата ни. Ние никога няма да забравим както събитията, така и героите отпреди 106 години. Във времето са издигнати паметници, именувани са улици на героите от освободителната за нас Балканска война. Няма и не могат да бъдат забравени Васил Делов, Никола Генев, Алекси Дюдюков, Иван Цеков, Стефан Богданов – забележителни военни пълководци и стратези. Но никой паметник не може да бъде толкова висок и въздействащ, сравнен със спомена в човешката памет и с възхищението в нашите сърца. И най-яркото доказателство за този нематериален, духовен паметник е в това, че кърджалийските деца научават историята на родния край от най-ранната си възраст в семейството, после в училище, за да я предават след години на своите деца. Споменът и живата памет са най-сигурната гаранция за поколенческия патриотизъм, за привързаността към род и родина и за преклонението ни пред творците на българската национална история.
Скъпи съграждани, в деня на нашия град ми се иска да достигна до душата на всеки от вас, да достигна с добра мисъл и послание до всяко семейство. Някой беше казал, че няма само добри или само лоши хора – зависи коя страница от живота им си отгърнал. Убеден съм, че всеки от нас носи доброто в себе си, но то не само трябва да се открие, а да се стимулира, да се отглежда и обгражда с внимание. Не от кух местен патриотизъм винаги истински съм се гордял с моите съграждани и при всички поводи съм изтъквал с какви изключителни хора живея и какъв шанс съм имал да се родя именно в този край на България. Дали защото съдбата ни е изправяла пред повече трудности и изпитания, дали защото далеч по-късно сме посрещнали свободата си, дали защото живеем в пазвите на магическата Родопа планина, но тук действително живеят изключителни хора.
В деня на нашия празник отново заявявам пред цяла България, че Кърджали и кърджалийци са истинския пример за хуманизъм, олицетворение на разбирателството и мъдростта. Нашата община е образът на толерантността, на етническото и религиозно уважение. Само умният и добрият човек може да съхрани този комшулък, който има при нас и при това да го превърне в лична и семейна ценност. Убеден съм, че това е така, защото:
- ние не забравяме, че свободата е преди всичко отговорност;
- не се превърнахме в индивидуалисти и отшелници, а живеем заедно с общи планове и мечти;
- не забравяме, че светът се променя само когато самите ние се променяме;
- не забравяме, че времето е в нас и ние сме във времето;
- не забравяме, че няма бъдеще без минало, както няма дърво без корен.

Уважаеми гости,
Скъпи съграждани,
Нека в деня на нашия празник, пожелавайки си здраве и успехи, да прогоним безверието, апатията, страха и егоизма от сърцата си. Нека бъдем непримирими към лъжата, към интригата, към подлостта. Човешкият живот не е толкова дълъг, за да го изпълваме само с огорчение и мрачни мисли. Човешкият живот обаче е достатъчно дълъг, за да изградим дом, да посадим дърво, да дарим любов, да отгледаме дете, да избършем сълза, да живеем в хармония със себе си и другите около нас, да си останем хора, достойни за миналото и изграждащи широк и светъл път за поколенията след нас.
Дълбок поклон пред подвига и саможертвата на героите, извоювали свободата на Кърджали и Източните Родопи! 
Честит празник и на Многая лета!