Позиция на областния управител Никола Чанев:
„В понеделник председателският съвет към Общинския съвет, дирижиран вещо от кмета Хасан Азис, реши да не приеме моите предложения за Почетен гражданин на Кърджали – г-жа Теофана Текелиева, носител на орден Св. св. Кирил и Методий /и в трите му степени/, дългогодишен директор на театъра, преподавател, автор на книги за Кърджали и д-р Иванка Овчарова – пионер в офталмологията, основател и завеждащ на Очното отделение в областната болница. Две жени-икони за този град. Две жени, пред които всеки политик в Кърджали бледнее. Две жени, които ме карат да се чувствам горд, че съм кърджалиец. Реши, че тези две дами са достойни за по-ниската степен – Златен герб на община Кърджали. В дебелите книги пише, че ние, политиците, не бива да реагираме като граждани, че трябва да бъдем смирени и умерени. Но аз не мога да приема тази теза, не мога да мълча, когато ми идва да крещя. Не искам да споделям с кърджалийци мотивите на господата съветници от ДПС. Те само ще омърсят и мен, и всички Вас. Не искам да цитирам нито ред, с който макар и неволно бих обидил г-жа Текелиева и д-р Овчарова и бих накърнил техните имена. Затова ще призова всички Вас, граждани и гости на нашия град, на 21 октомври, денят в който честваме Освобождението на Кърджали, да бъдем заедно и обединени, без разлика от пол, възраст, етнос и религия. Да се включим в тържествата и да почетем паметта на хората, дали живота си за свободата на Кърджали. В сърцата ни д-р Овчарова и г-жа Текелиева ще заемат своето достойно място. Защото нашето уважение и респект пред тях са по-силни от всякакви звания и ордени. По-стойностни от всяка награда. С делата си те се наредиха сред онези малцина кърджалийци, направили от града ни не просто територия, а жив и дишащ организъм. Колкото до онези самозабравили се господа, говорещи за обединение, а носещи за пореден път разединение, които не се посвениха от нищо и решиха да политиканстват и демонстрират риторика на гърба на далеч по-достойните от тях, забравете ги. Забравете ги моментално! Те вече са забравени от историята, нека не ги помним и ние. Защото в бъдещето ще останат истински големите хора като д-р Иванка Овчарова и г-жа ТеофанаТекелиева, а днешните „херои“ са обречени на забвение. И от нас, и от поколенията. “
