Денонощни аптеки има само в 17 областни града в страната. В останалите 11 хората, ако се разболеят след работно време, няма от къде да си купят дори аспирин. Това са Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Търговище, Разград, Кърджали, Смолян, Силистра и Ямбол, установи проверка на „Монитор“. Така на практика без възможност за лечение по всяко време на денонощието остават 1221 българи.
На някои места като Видин, Ловеч, Плевен, Търговище, Смолян и Кърджали по 1-2 аптеки работят на удължено работно време до 20 ч. Само една във Видин работи до полунощ.
Оказва се, че няма законова пречка в тези градове да има и денонощни, но самите собственици не искат да работят нонстоп, тъй като в такъв случай трябва да назначат повече персонал, да плащат още заплати и осигуровки.
Не е рентабилно във Видинска област има над 30 аптеки. След полунощ търсенето на лекарства е слабо, казва магистър фармацевт Зоя Василева. Колеги пробваха да работят и след 24 часа, но няма клиенти, най-много 5 човека да влязат. Хронично болните си имат лекарства за цял месец, които се изписват по здравна каса, а за спешните случаи в Спешната помощ има всичко, допълва тя. Василева изчисли, че да функционира една денонощна аптека са необходими трима фармацевти, на които освен заплата трябва да се плаща и нощен труд. Месечно това прави около 10 000 лв. По думите й за една малка аптека, каквито са повечето в областта, такава сума е непосилна.
Близки на болните от Ловеч например пътуват за медикаменти нощем до Велико Търново, където е отворено нонстоп, и до Горна Оряховица, където затварят в 22 ч. Денем в старата столица работят 16, в единствената отворена, когато се наложи по тъмно, пазаруват болни от Дебелец, Килифарево и дори от отстоящите на по 40 км Полски Тръмбеш и Павликени. Понякога идват да пазаруват дори хора от Свищов.
Аптеките в 7 области пък не изпълняват всички рецепти, отпускани по линия на НЗОК или с протоколи за особено скъпи медикаменти, каквито например са биоподобните за лечение на ревматоиден артрит, уцирозен колит и болест на Крон. Това са Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Търговище и Ямбол, показват данните от уеб платформата „мАптека“ (www.mapteka.bg), разработена от Българския фармацевтичен съюз. Такъв проблем има и в общините Аврен, Аксаково, Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол и Суворово. Общият брой на населението в тях е малко над 100 000 души.
За да има равномерно разпределение на аптеките в страната, които да извършват всичко необходимо на гражданите, е редно да има национална аптечна карта по подобие на Националната здравна карта. Така коментира проблема председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. Той припомни, че съсловната организация е предлагала да бъде създадена вече неколкократно. Заради динамичната икономическа обстановка не може да се каже колко точно са аптеките в страната, тъй като ту се откриват нови, ту се закриват, допълни той. Затова БФС разполага с приблизителни данни.
Денонощните в цялата страна са малко над 100, като те са съсредоточени предимно в София, Варна и Пловдив. Общо в страната са регистрирани близо 3500, като от тях 270.
www.monitor.bg
