Тази вечер в Кърджали професор Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и ръководител на ежегодните български експедиции на ледения континент, ще представи най-новата си книга. Проявата започва в 17.30 часа в залата на Дома на културата и е част от започналия днес Европейски екологичен фестивал „Зелена вълна 21“.

Валентина Иванова: Вие сте първият българин, стъпил на южната точка на Земята през 2013-а година. Какво е усещането?

Проф. Христо Пимпирев: Тук искам да уточня, че не съм първият българин като националност, тъй като с други експедиции и главно, като работели по чужди компании, трима българи са преди мен на Южния полюс. Но аз съм първият българин, който официално е взел знамето от президента на нашата страна и го е занесъл и забил на самия Южен полюс. И усещането беше невероятно, тъй като ти се намираш на най-южната точка на нашето земно кълбо, за което само преди сто години са се водили епични битки, кой ще бъде първия. И Амундсен, представителят на една  тогава много бедна, преди сто години, страна като Норвегия изпреварва представителя на  Великобритания, която е била велика колониална сила. Така че аз бях щастлив, че и нашето знаме се вееше до знамето на тези страни и още на 25 държани, които са постоянни членове на Антарктическия договор, а ние също сме такава страна.  
В. И.: Кажете с две думи, от първата експедиция, която Вие водите до Антарктида през 1987 г. до днес, какво е развитието на нашите познания на континента и каква е ролята на България на този континент.  
Х. П.: Това са вече 30 години, тази година честваме именно 30 години, през 1988 година, когато построихме първите две къщички на полярната ни база „Свети Климент Охридски“ в Антарктида. И както целият ни живот се смени, така се смени и много бързо животът в Антарктида. Този технически бум, който имаме през 21 век и в края на 20-и със сателитните телефони, с мобилните телефони, с интернета, това е уникален скок, който измени преди всичко връзките между отделните хора и света. Антарктида вече не е изолирано място далеч от всякъде. Там всеки момент може да вдигнеш телефона и да говориш с всяка точка от земното кълбо. Докато примерно при първите ми експедиции бяха с англичани, която е доста развита нация. Тогава тяхната база имахме връзка веднъж в седмицата с по десет изречения, които изпращахме по телекс на близките ни. После на българската база от 1993 година имахме радиостанция, с която се свързвахме по радиовълни с Техническия университет в София. Това ставаше два пъти в седмицата, и то ако имаше прохождение на тези вълни. Докато сега, на базите в Антарктида си гледат телевизиите на собствените държави, имат интернет, вайбър, нямат проблем да говорят с цял свят. Така че от тази гледна точка Антарктида вече не е толкова изолиран континент. Докато през миналия век първите български експедиции ние живяхме абсолютно откъснати от останалия свят. Ние стигахме до континента между 7 и 10 дена, с кораби, със самолети, с автобуси през Южна Америка. Сега вече можеш да стигнеш за 3-4 дни без проблеми. А при добър късмет и хубаво време и за 1-2 дена.
В. И.: Как стои България сред другите нации на континента?
Х. П.: Още през 98-а година, в края на миналия век, преди България да стане член на ЕС и НАТО, я приеха за пълноправен консултативен член на Антарктическия договор заедно с още 28 държави. Това са най-богатите, най-силните държави в цял свят, България е наравно с тях. И в случая, вече 20 години предопределя съдбата на цял континент, който е една десета част от нашата планета. Това се случва за пръв път в нейната история. Гласът на България е абсолютно еднозначен на гласа на Съединените щати, Русия и Китай.
В. И.: Кажете за вашата най-нова книга, която предстои да представите в Кърджали.  
Х. П.: Тази книга е именно посветена на 30-годишния юбилей и една ретроспекция, която страната ни е направила досега. Тя е с хубави фотографии, тя е като книга-албум, двуезична, чудесна за подарък и дава много информация какво сме направили ние българите, за да бъдем сега една уважавана полярна нация.  
В. И.: Може ли да кажем пък, че и Кърджали е един уважаван полярен град, защото и кърджалийци фигурират в тази книга? 
Х. П.: Фигурират, разбира се, защото вие имате кърджалиец, който беше на нашата антарктическа експедиция. Освен това Кърджали е един град, който е топъл, южен, но освен това с много будно население, с хора, които винаги са добри дошли, тъй като могат да се справят с всякакви условия. Така че аз се радвам, че сме отново тук, тъй като тук правихме съвместна конференция с нашите турски колеги антарктици. Те ще организират в момента своята трета експедиция. Те се учат от нас, отчитат, че ние имаме много по-голям опит. Именно тук, в Кърджали, в присъствието на г-н кмета Хасан Азис, подписахме и двустранен договор за сътрудничество по антарктическите въпроси с Република Турция. Тук съм представил и моята първата книга, моите антарктически дневници. Така че Кърджали ми е на сърцето.  
http: //bnr. bg