Хората в Понтеведра не крещят – или поне крещят по-малко. Тъй като голяма част от трафика е забранен, сега не се чува форсиране на двигатели, нито оглушителни клаксони или крясъците на хора, опитващи се да надвикат автомобилите – нищо от обичайния саундтрак на един типичен испански град.

Вместо това по улиците се чува цвърченето на птиците в камелиите, тракането на лъжиците в кафенетата, човешките гласове. Учителите развеждат малките деца из целия град, без да се притесняват от трафика.

“Чуйте”, казва кметът на града, отваряйки прозореца на офиса си. От улицата отдолу долитат само човешки гласове. “Преди да стана кмет по тази улица преминаваха по 14 000 коли дневно – повече, отколкото са хората, живеещи в квартала”.

Мигел Анксо Фернандес Лорес е кмет на галисийския град от 1999. Философията му е проста: да притежаваш автомобил не ти дава право да заемаш обществено пространство.

“Как е възможно възрастните и децата да не могат да използват улиците заради коли”, пита Сезар Москуер, отговарящ за инфраструктурата в града. “Как е възможно, частна собственост, каквато са автомобилите, да заема обществено пространство”

Лорес стана кмет след 12 години в опозиция, в рамките на месец той превърна в пешеходна зона 300 000 квадратни метра от средновековния център, павирайки улиците с гранитни плочки.

“Историческият център бе мъртъв. Имаше наркотици, беше пълно с коли. Градът западаше, беше мърсен, ставаха множество пътни инциденти. Всичко беше в застой. Хората, които имаха възможност да заминат, заминаваха. Отначало смятахме да подобрим трафика, но не успяхме да измислим работещ план. Вместо това решихме да върнем общественото пространство на жители и за целта трябваше да се оттървем от колите”

Забранили на автомобилите да преминават през града и се оттървали от уличните паркинги, защото именно хората търсещи къде да паркират създавали най-много задръствания. Затворили всички надземни паркинги в центъра и отворили подземните и тези в периферията, с общо 1 686 парко места. Отказали се от светофарите за сметка на кръговите и разширили забранената за автомобили зона от стария град до района от 18-ти век, използвали легнали полицаи в покрайнините на града, за да ограничат скоростта до 30 км/ч.

Ползите били несравними. На същата улица, на която 30 души загинали в пътни инциденти между 1996 и 2006, през следващите 10 години само 10 загубили живота си, а от 2009 насам не бил регистриран нито един смъртен случай. Въглеродните емисии спаднали с 70%, близо ¾ от пътуванията, които преди се извършвали с кола, сега били предпремани пеша или с колело. Макар други градове в региона да се смаляват, Понтеведра се е увеличил с цели 12 000 нови жители. Задържането на разрешителни за строеж на големи търговски центрове довело до това, че малките фирми от региона, които при други обстоятелства едва ли щели да преживеят икономическата криза, успели да изплуват.

Разбира се, не всичко минало гладко. Хората не обичат да им забраняват да шофират където си поискат, но според Лорес макар жителите да твърдят, че това е тяхно право, в действителност се касае за привилегия.

“Ако някой иска да се ожени в свободната от автомобили зона, булката и младоженецът могат да дойдат с кола, но всички останали ще ходят пеша. Същото важи и за погребенията”, казва той.

Най-големите проблеми са, че мярката довела до задръствания в периферията на града и, че липсват достатъчно парко места.

“Градът е идеален за превръщане в пешеходна зона”, казва местният архитект Рогелио Карбало Солер. “Разстоянието от единия до другия края на града може да се измине за 25 минути. Има неща, които търпят критика, но нищо не би могло да ви накара да отхвърлите този модел.”

По-късно, по време на детски рожден ден, група родители обсъжда плюсовете и минусите на свободния от автомобили град. “Проблемът е, че сутрин на няколкото улици, на които колите са разрешени, стават задръствания”, казва Рамиро Арместо. “Няма обществен транспорт от периферния паркинг до центъра на града. От друга страна, живял съм във Валенсия и Толедо, но животът никъде не е бил по-лесен, отколкото тук.”

Ракел Гарсия казва: “Живяла съм в Мадрид и на много други места и за мен това е рай. Дори да вали, ходя навсякъде. Съдържателите на магазини, които се оплакват, са същите, които успяха да оцелеят въпреки кризата. Страхотно място да отглеждаш деца”.

“Нужни са повече райони, на които да можеш да паркираш за 5 минути, за да оставиш децата на училище, когато вали”, казва Виктор Прието. “Ако вали – а тук вали доста – хората се качват на колата, за да си купят хляб. Сега го правят по-рядко. Аз самият вече почти не използвам автомобила си.”

Всички дейности били финансирани на местно ниво, никакви средства не били отпуснати от регионалното или централното правителство.

Източник: theguardian.com