Ново изследване върху двойния астероид Patroclus-Menoetius разкрива подробности за хаотичното и турбулентно начало на Слънчената система – когато Уран и Нептун са били изложени на враждебното влияние на Юпитер и Сатурн.

Двата астероида – с диаметър малко над 100 км всеки, са част от множеството обекти, съставляващи троянския пояс, който обикаля около Слънцето на приблизително еднакво разстояние като Юпитер.

Смята се, че поясът се е формирал докато по-големите планети от Слънчевата система са се борели за позиция, но големият въпрос е: кога се е случило всичко това?

Според новото изследване – през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система. Иначе Patroclus и Menoetius не биха се намирали там, където са в момента, те са единствената голяма двойка астероиди в троянския пояс.

Троянците вероятно са били уловени по време на драматичен период на динамична нестабилност и съперничество между гигантите в Слънчевата система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

През този период, Уран и Нептун са били изтласкани към масата от първични тела, съществуващи днес под името Пояс на Кайпер. В същото време, част от телата вероятно са били изтласкани навътре и са били уловени в троянския пояс.

На база наблюденията над Patroclus-Menoetius и скорошни модели на формирането на малки обекти в Слънчевата система, екипът смята, че планетарното съревнование се е случило в ранните години, иначе нито един двоен астероид не би преживял хаоса.

Ако пренареждането на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун се бе случило милиони години по-късно, както сочат някои модели на Слънчевата система – крехкият баланс между тези два необичайни астероида би бил нарушен от сблъсъците в диска, от който по-късно се е формирал поясът на Кайпер.

Наблюдения върху сегашния пояс на Кайпер сочат, че подобни двойни астероиди са били нещо обичайно в онези времена. Едва няколко от тях сега съществуват в орбита около Нептун. Въпросът е как да бъдат интерпретираните оцелелите.

Ако изследователите са прави, това би могло да има последици за други аспекти от историята на Слънчевата система, например, сблъсъците, които преживяла Луната, като част от Късната тежка бомбардировка – събитие от преди 4 милиарда години.

Наличието на Patroclus-Menoetius подсказва, че тези сблъсъци може да се били дело на останки от планети, в близост до центъра на Слънчевата система, вместо на обекти пристигнали отдалеч.

Трябва да научим повече за Patroclus-Menoetius, за да сме сигурни. Това е и една от причините НАСА да изстрелва апарата Луси през октомври 2021. Луси ще посети няколко астероида, включително Patroclus-Menoetius.

Да погледнеш милиарди години назад в миналото не е лесна задача, но Patroclus-Menoetius показва, че Слънчевата система крие множество улики за произхода си – от нас се иска просто трябва да свържем точките. А понякога най-малките точки, могат да ни кажат най-много за най-големите планети.

Източник: sciencealert.com