През нощта на 25 юли 2016 г. фин поток от лилава светлина прорязва небето на Севера. Това е прекрасна, загадъчна гледка и групата наблюдатели, които станаха свидетели на това, решиха да дадат на явлението подобаващо величествено име: "Стив" - препратка към детския анимационен филм "През плета" (Over the Hedge), където героите дават това име на едно същество, което не са виждали преди. Всъщност е абревиатура от описанието на загадъчното явление -  "Strong Thermal Emission Velocity Enhancement."

Като се има предвид неговото съвпадение по време със северното сияние, се предполагаше, че "Стив" е просто част от полярното сияние - блестящите цветни завеси, които се появяват в нощното небе, когато заредени частици плазма от слънцето се носят през пространството на слънчевите ветрове и се сблъскват със земното магнитно поле, което като фуния ги насочва към полюсите.

Но едно ново проучване, публикувано на 20 август в списание Geophysical Research Letters, предполага, че това просто обяснение е неприлoжимо в този случай.

Според изследователи от Университета в Калгари в Канада и Калифорнийския университет в Лос Анджелис, "Стив" не съдържа очевидните следи от заредени частици, които преминават в земната атмосфера. "Стив", следователно, изобщо не е полярно сияние, а нещо съвсем различно - мистериозен, до голяма степен необясним феномен, който изследователите наричат "небесно сияние".

"Основният ни извод е, че "Стив" не е полярно сияние", коментира ръководителят на изследването, Беа Галардо-Лакурт (Bea Gallardo-Lacourt), космически физик в Университета на Калгари в Алберта, Канада. "Така че точно сега ние знаем много малко за него и това е прекрасно"

Какво знаем за "Стив"

За фотографите и звездните наблюдатели от северните страни "Стив" е познат нощен феномен от десетилетия насам. Но мистериозните ленти светлина влизат в научната литература за първи път едва в началото на тази година, благодарение главно на усилията за проследяване на "Стив", координирани от Facebook групи като Alberta Aurora Chasers. Описвайки го в списание Science Advances през март, изследователите (включително Галардо-Лакурт) решават да запазят името на явлението "Стив" като официална номенклатура за цветното събитие, но го променят на акроним за "Strong Thermal Emission Velocity Enhancement" - или STEVE. Съкращението означава "Силна топлинна емисия с повишена скорост".

В сравнение с полярните сияния - които обикновено блещукат в широки ленти със зелена, синя или червеникава светлина в зависимост от надморската височина - "Стив" е забележително тънък, обикновено се появява като единична лента с пурпурно-бяла светлина. Тя може да е тясна, но затова пък е дълга - за разлика от вълнообразните северни светлини, "Стив" сякаш разрязва право нагоре нощното небе, често на протежение на повече от 1000 километра.

Новото проучване установи, че "Стив" изглежда и действа като своя по-познат братовчед, северното сияние. Когато сателит на Европейската космическа агенция (ESA) преминава директно през "Стив" през юли 2016 г. инструментите на борда потвърдиха, че това е струя от невероятно бърз и горещ газ. Температурата на въздуха на 300 км над повърхността на Земята се повишава до 3000° C и се движи около 500 пъти по-бързо от въздуха наоколо. Лентата от горещ, издигащ се газ е широка около 25 километра.

На 28 март 2018 г. "Стив" отново се появява на небето в северната част на Канада и попадна пред сензорите на записваща апаратура на земята и в небето. В новото проучване на Университета в Калгари Галардо-Лакурт и нейните колеги решават да използват данните, записани онази нощ, за да изследват тайнствения произход на Стив.

Мистерията Стив

За новото си изследване екипът комбинира изображения, взети от мрежа наземни камери с данни, събрани от един от полярните операционни екологични спътници на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA), оборудвани с инструменти, способни да откриване на заредени частици, които се спускат в земната атмосфера.

Противно на констатациите от изследването на "Стив", публикувани по-рано тази година, спътникът не установи каквито и да било заредени частици да се спускат надолу по линиите на магнитното поле на Земята, което показва, че каквото и да създава "Стив", то не следва същите правила като слънчевите частици, които предизвикват полярното сияние.

Според авторите това означава, че "Стив" вероятно няма характеристиките на полярно сияние, а всъщност е нещо съвсем различно. Какво би могло да е това? Според Галардо-Лакур, това е нещо "напълно непознато", но тя и колегите й нарекоха мистериозния феномен "небесно сияние".

"Въз основа на нашите резултати можем да потвърдим, че STEVE вероятно е процес, свързан с йоносферата", пишат изследователите, като се позовават на нивото ѝ в атмосферата на Земята,  между 60 и 1000 км над земната повърхност и е непосредствено под магнитното поле на планетата. Ще бъдат необходими още наблюдения, направени на различни нива на атмосферата, за да се разгадаят напълно причините за тази мистерия на мистериите - добрият стар Стив.