Близо 60 000 първокласници ще влязат в класните стаи през тази учебна година, така беше и предходните години. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ.

На въпрос дали трябва да има телефони в час, министър Вълчев отговори:

„Мобилни телефони и разговори – не, дисциплината е важна за придобиване на знания. Мобилни устройства и учене чрез тях – да, все пак знаем, че днес цифровите технологии променят както живота ни, така и начина на учене. Този дебат го водихме с колегите министри на образованието в рамките на Европейския съюз и това, което надделява като политика в другите европейски страни, е обучение чрез информационни технологии така, че да не бъде за сметка на социално-емоционалните компетентности“.

Министър Вълчев обясни, че е по отношение на мобилните телефони различите учители тестват различни подходи. „Директорът на 51 СУ ми казва, че е пробвал и едното, и другото – първо да забрани телефоните, а след това да ги разреши. Факт е, че когато телефоните са били разрешени, резултатите са много по-добри – с важното уточнение те да се ползват за целите на учебния процес. Решението на проблема с ползването на телефони в час е налагане на дисциплина от страна на учителите и училището. Законът трябва да се спазва“, коментира образователният министър.

На въпрос дали МОН е инвестирало достатъчно, за да има дигитално образование, Вълчев отговори:

„Поехме ангажимент всички училища да имат безплатен wifi. В момента близо 1100 училища имат такъв, който покрива минимум 80% от класните стаи. Ще правим и т.нар. образователен облак – отворен достъп до образователно съдържание“, каза още той.

„Тази година финансирахме шкафчета за близо 130 000 ученици, а ще финансираме и още. Вече имаме осигурен достъп и до електронно четимите учебници. Разделяме и най-големите учебници на две – нещо, което обаче ще влезе в сила от следващата учебна година.

Препоръчваме и на училищата да оптимизират учебното съдържание, така че средно дневно децата да не носят учебници за 6 дисциплини, а за 4“, обясни Вълчев.

От 2019 г. учителските заплати ще се увеличат с 20%, каза още министърът на образованието и науката.

„Ще има ново увеличение на заплатите на учителите с около 20% - с толкова вече договорихме увеличението на минималните работни заплати за съответните учителски длъжности. То е предвидено от 1 януари със средносрочната бюджетна прогноза – това ще бъде заложено и в Закона за държания бюджет“, каза още министър Вълчев и посочи, че 330 млн. лв. са отделени за това увеличение.

„Важното е, че проведохме този политически разговор и взехме това решение, че учителите са най-важни и трябва да инвестираме в тях. Минималната заплата, която в момента е 760 лв. за длъжността младши учител и учител, ще се увеличи на 920 лв. – това е основната заплата. Иначе средната брутна заплата, е около 1080 лв. Тя е близка до общата средна на страната. След увеличението тя ще стане близо 1300 лв. – това е брутната. А нетната вероятно ще е между 1000 и 1100 лв., но това е индивидуално и зависи от клас прослужено време и т.н.“, обясни министърът.

На въпрос дали ще изпълни обещанието си да вдигне учителските заплати двойно до края на мандата на ГЕРБ, Вълчев отговори: „Да, и това може да го видим в одобрената от правителството средносрочна бюджетна прогноза. За 2019, 2020 и 2021 г. имаме заложени 330 млн. лв. с всяка година повече. В края на мандата една нетна учителска заплата трябва да бъде над 1500 лв., а минималната – над 1300 лв.“, обясни министърът.

Той посочи, че малко преди 15 септември има дефицит на учители, като най-трудно се намират педагози по информационни технологии, физика и математика. „Средната възраст на един български учител е около 50 години“, заяви Вълчев.