Народно читалище „Юмер Лютфи” отбелязва 25-годишен юбилей, отчитайки, че през съставите му са минали 2150 деца и младежи, изнесени са над 300 големи концерта, печелени са награди в над 70 международни фестивала, има участия в предавания на БНТ, библиотеката му вече има над 10 000 тома. През месец октомври т. г.ръководството планира цяла седмица от прояви, като ще бъдат отличени читалищни дейци и приятели на културното средище.
„Юмер Лютфи” е първото читалище , регистрирано в областта. Рождената му дата е 23 юни 1993 г. Създадено е от ентусиасти. Голяма роля за институционализирането му изиграва първия председател на настоятелството Мюмюн Тахир.
Основната ни дейност бе да възстановим и развиваме местния турски фолклор. Популяризирахме го в страната и чужбина,като част от българската национална култура. Винаги над нас се вее българския трибагреник,подчертава читалищният секретар Мюзеки Ахмед.
Нямахме нито сграда,нито средства,спомня си днес Мюзеки Ахмед.Първоначално ансамбълът за турски фолклор „Кърджали” репетира по къщи и апартаменти.През май 1994 г.получава последния етаж на Битовия комбинат, който е в окаяно състояние. Има само една запазена зала за репетиции и стая за библиотека. Общината отпуска два щата, но не дава повече средства.Читалището се издържа от продажбата на билети за концерти на ансамбъла. Ентусиазмът обаче е голям. Поставя се началото на библиотеката.
Много помогна писателят Иванко Маринов, който бе дълги години зам.-председател на читалището. Той бе укрил през т.нар.Възродителен процес над 200 книги на турски и ни ги предостави. Още на първата година вече имахме над 1500 тома. Когато идваха гости от Турция не криеха удивлението си, че имаме изключително ценни издания, като осем тома на Назъм Хикмет, споделя Мюзеки Ахмед.
Критична за читалището е 1999 г. Общината спира издръжката за читалището поради финансов колапс. Щатовете са съкратени. В продължение на година Мюзеки Ахмед работи на обществени начала. Протяга ръка Елена Костова,председател на фондация „Бъдеще за България”. Мюзеки Ахмед се запознава с нея на семинар в Кърджали и иска помощ. Получава средства за издръжката на читалището за една година. Читалището оцелява. През 2001 г.държавата поема издръжката на читалищата и бъдещето на културното средище е осигурено.
„Юмер Лютви” получава още един етаж от сградата на Битовия комбинат. Читалището печели десетина проекта, финансирани от Министерството на културата за частични ремонти на базата. През 2008 г. тя е ремонтирана изцяло. Държавата полага грижи за библиотеката. Министерството на културата осигурява по проект, защитен от ръководството на културната институция 10 000 лева за книги. Закупени са над 1000 тома.
Читалището има водеща роля в живота на творците в Южна България, пишещи на турски език. Още непосредствено след създаването си е основан клуба на писателите „Реджеп Топчу”. Този клуб осигурява гостуването на творците по общини и литературни четения на техните творби.
За съжаление дейността на Народно читалище „Юмер Лютфи” не винаги среща разбиране. Ръководството иска за база сградата на Младежкия дом, където има концертна зала, офиси, библиотека, но тя му е отказана. Дейността му попада на мушка на националистите. Преди години ПП”Атака” сезира Главна прокуратура и иска закриването му.
Георги Кулов
