Вчера в село Долно Прахово,Ардинско се проведе традиционния мевлид. За пореден път местните мюсюлмани отправиха молитви към Аллах за здраве, берекет и мир. Хората тук умеят да ценят мира. Доказали са го още в смутната 1912 г., когато бушува съдбоносната за Източните Родопи Балканска война. Настроенията срещу българите в региона първоначално са откровено враждебни, като жителите на Кърджали с християнско вероизповедание се сблъскват с директни заплахи за живота им.Някои от тях бягат на запад. Ситуацията е сложна, защото дезертьори от османската армия шетат из планината . Те се отдават на мародерство. Не така стоят нещата в Долно Прахово. Един от бягащите българи-Георги Сивков Маринов, попаднал в плен на дезертьори и башибозуци разказва :”Най после-решиха,че трябва да ни изпратят в Долно Прахово, където има полицейски участък, но това да стане сутринта.Дълго време ни мъчиха и трябва за честта на добрите хора и жените да разкажа, че въпреки настояването на разните избягали бандите старейшините турци проявиха благородство, което е твърде ценно при такива тежки времена. Имаше някои избягали катили, които смятаха, че веднага трябва да ни изколят. Но някои от старейшините се противопоставиха и казаха на тези бабаити:”Щом сте толкова мераклии да проливате душманска кръв идете и посрещнете душманите на бойното поле, а не тук да се проявавате на хора с вързани ръце”.
За съжаление мнозина не са имали този шанс да оцелеят. Това се отнася, както за българи, така и за турци. Днес обаче със съдбата им се спекулира. Появиха се книги със съмнителна достоверност, насаждащи омраза. Един от хората,които иска да придаде на българите изкривен образ е писателят Салих Бозов. В неговата трилогия „В името на името” хиперболата достига неописуеми висоти. Салих Бозов се опитва да докаже, че над мюсюлманите в България е осъществен геноцид и те са подложени на масово изтребление: ”Касапският нож, калъчката, щикът , приклада се размахват над овчедушни. Разчиства мечът за отпосле безпрепятстван път на кандилото, тамяна,светената вода и кръста.Сгромолясват се минарета, в руините на джамии падат глави…”.Внушенията на Бозов се тиражират и от някои сайтове.
Американският автор Джъстин Маккарти също е привърженик на тезата за масовите кланета. За съжаление на автори като Салих Бозов и той не може да посочи конкретни случаи на избиване на местни хора в Родопите и да докаже тезата за геноцида.
Една инициатива ,подкрепена от кмета на Община Ардино Ресми Мурад слага точка на пропагандата, целяща да докаже български геноцид над мюсюлманите в Родопите.В родопската община съществува практиката да се поставят паметни плочи на загиналите в Балканската и Първата световна войни с конкретни имена.Темата е застъпена коректно и изчерпателно в статиите на журналиста Гюнер Шукри.
Първата плоча е поставена през 1999 г.в Горно Прахово.Тук по време на мевлиди се отдава почит на 8 жители на селото, за които се смята , че са загинали по време на Балканската война. Изписани са и техните бащини и фамилни имена. Градоначалникът на Ардино присъства на мевлидите. Той откри паметна плоча на загинали жители и на друго ардинско село-Ябълковец. 11 са имената на хората,които се смята,че са паднали жертва на войната в Млечинско. Те вече имат паметна плоча в мах.Искра. 13-т са падналите в Балканската и Първата световна война.
Инициативата за поставянето на плочите е на изселници от Турция. Те осигуряват и парите. Те са и тези издирили имената.
Макар, че слага край на твърденията за масови убийства, практиката да се поставят плочи с имената на евентуални жертви поражда няколко въпроса:Първият от тях е на каква документална основа почиват списъците с посочените за жертви местни жители. Изписаните лични имена са придружени с фамилни, а често и с бащини. Знаем обаче тази именна система се възприема от турското население под давление на реформите на Мустафа Кемал Ататюрк едва през двадесетте години на миналия век,тоест почти две десетилетия след Балканската война.Кой може да гарантира, че това са действителни имена, след като местните хора нямат спомен за тях. Дори съществуващият Обществен съвет за закрила на културното наследство в Ардино не е излязъл с позиция.
Друг въпрос поставя разнопосочното определение на посочените в плочите загинали местни жители. Оценките са от невинни жертви,до герои. Ако са герои, то това означава,че те са били войници, а не невинни жертви. И след това в коя война са воювали.В Първата световна война местните турци воюват в две армии. Част от тях са в Българската армия в Добруджа. Други-в турската с която сме съюзници. Много от тях падат в епичната битка при Чанаккале.
Съществува и още един проблем. Според Закона за устройство на територията такива знаци се поставят със санкция на Общинския съвет, когато няма регламент. Може и със заповед на кмета на общината, както се практикува в Кърджали.За сега такава практика няма в Община Ардино.
Трябва да подчертаем, че Българската армия е единствената, участвала в Балканската война, която има издадени заповеди срещу мародерството. В една от тях се казва:”Някои зле се отнасят с ранените и пленени неприятелски войници…Да се помни,че военната чест, законите и обичаите на войната и международните договори ни задължават да се отнасяме добре с мирното население в неприятелската земя, както и с военоплениците.”
В своята книга „Мостът” дадох пример за това, как мюсюлмани и християни в Кърджали се опазват едни други по време на Балканската война, като поставят като основна ценност живота и комшулука.
В разговор с кмета на Община Ардино Ресми Мурад си припомнихме, че наскоро той бе инициатор на представянето на една безценна книга за българо-турската бойна дружба написана от историкът и дългогодишен директор на Държавния архив в Кърджали Вълчо Златилов. Бяхме единодушни,че бъдещето е в търсенето и популяризирането на позитивни примери за съжителството между християни и мюсюлмани в Източните Родопи.
Георги Кулов
Снимки:Гюнер Шукри
