Нова специална експозиция - историята на България в игралното кино от 80-те години

Костюмите на Стефан Данаилов от филма „Борис I”, на Апостол Карамитев/Коста Цонев от „Сватбите на Йоан Асен” и на Стойко Пеев от „Хан Аспарух” вече могат да бъдат видени в новата специална експозиция - „Историята и българското кино” на Националния исторически музей, посветена на българските игрални филми на историческа тематика от 80-те години на ХХ век.

Разкошните облекла са част от златната колекция български игрални филми, които пресъздават едни от най-значимите периоди и събития от средновековната българска история: създаването на Българската държава през 681 г. - във филма „Хан Аспарух” (1981 г.), приемането на Християнството и създаването на Преславската и Охридската книжовна школа през IX в. - „Борис I” (1985 г.), постигането на дълготраен мир и стабилност в началото на XIII в. – „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), историята за изписването на Боянската църква през 1259 г. - „Боянският майстор“ (1981 г.) 

Тези филми са създадени по повод 1300-годишнината на Българската държава и отразяват различни етапи от българската история, свързани най-вече с Първото и с Второто българско царство, с Възраждането и с националноосвободителното движение. Кинопроизведенията стават любими на поколения зрители и са повод за гордост от величието и блясъка на българските победи и от духовното израстване на нацията ни.

Облеклата и вещите - костюмите, мебелите, оръжията и пр., са създавани въз основа на археологически и исторически сведения за времето и събитията, с които са свързани. Техническото им изпълнение е съобразено с традициите на съответната епоха, което ги прави максимално близки до първообразите им. Всички те са изработени ръчно и от естествени материали – месинг, кожа, гьон и др.

Някои от костюмите са обект на сложна изработка. За направата, например, на костюмите на севастократор Калоян и на севастократорица Десислава художниците са се „допитали“ до стенописите в Боянската църква от XIII в.; тъканите са доставени от Сирия, с изработката им са били ангажирани специалисти от Холандия и Франция, но са довършени в България.

На експонатите в експозицията „Историята и българското кино” ще бъдат поставени QR кодове, с които посетителите ще могат да получават повече информация за тях. 

Снимките и информацията се публикуват за първи път, със съдействието на Българската национална филмотека.

От тази есен в експозицията, посветена на българското кино, ще има  и специален интерактивен кът като част от музейно-образователната програма на музея, пише доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ