Геолози и антрополози откриха в централната част на Китай каменни инструменти, направени преди 1,3-2,12 милиона години, може би това са най-старите доказателства за присъствието на хоминини извън Африка, съобщава phys.org
Изследването е публикувано в списание Nature.
Все повече става ясно, че човешката еволюция е сложна и преплетена.
Най-древните хора, Homo habilis (Сръчен човек), се появяват в Африка преди около 2,1 милиона години, а най-ранните доказателства за хора извън Африка досега бяха скелетни останки и каменни инструменти, открити в Дманиси, на територията на Грузия на 1.85 млн. години.
Но последните находки в Китай насочват археолозите към предположението, че ранните хора са напуснали Африка и са пристигнали в Азия по-рано отколкото се смяташе преди.
В южната част на Китай са намерени вкаменелости на Homo erectus на възраст 1,7 милиона години. Друг череп на H. erectus, живял преди около 1,63 милиона години, е открит в Льосовото плато в Централен Китай, в долината на река Хуанхъ. Платото е образувано от седиментни скали, започнали да се натрупват преди около 2.6 милиона години, а сега дебелината на отложенията на льоса варира от 100 до 300 метра.
Китайски и британски учени, водени от Джаоя Джу (Zhaoya Zhu) от Института по геохимия на Китайската академия на науките, проведоха изследвания в местността Шанченг в южната част на Льосовото плато от 2004 до 2017 г. В 17 стратиграфски слоя, образувани предимно от льос с обща дебелина 74 метра, са открити 88 каменни инструмента, предимно от кварц и кварцит и 20 необработени камъни. Някои от тях представляват люспи от по-големи камъни, но други - чукове, стъргалки, свредели и длета. Изследователите предполагат, че древните майстори са взели камъни от планините Цинлин, които се намират на 5-10 километра южно от мястото на находката. Освен това в същите стратиграфски пластове са намерени отделни кости на животни, които древните хора са ловували.
Изследователите определят кога са се образували слоевете, в които са открити артефактите чрез палеомагнитно датиране. Методът се основава на определянето на остатъчното намагнетизиране на скалите. Седиментните или вулканичните скали съдържат микроскопични частици желязо. Когато лавата се нагрява или морските утайки преминават през водата, те са ориентирани успоредно на магнитното поле на Земята. Когато скалите се охлаждат или отлагат на дъното те „помнят” посоката и интензитета на магнитното поле..
Датировката показва, че каменните инструменти са открити в слоеве, образувани през периода 1,26-2,12 милиона години. Ето защо, авторите предполагат, че хоминините (не е ясно от какъв род) може да са се появили на територията на съвременен Китай преди повече от два милиона години.
Учените отбелязват, че повечето от артефактите са открити в слоеве палеопочви, образувани, когато долината на Льосовото плато е имала топъл и влажен климат.
Преди около година български и немски антрополози, под ръководството на проф. Спасов предложиха, че хора и шимпанзета са се разделили не в Африка, а в Източното Средиземноморие преди около 7,2 милиона години.
Екипът анализира два образеца на изкопаемия хоминид Graecopithecus freybergi - долна челюст от Гърция и един горен предкътник от Българи и заключава, че зъбите на тези хоминиди са структурно по-близки до зъбите на съвременните и изкопаеми хора, а не на шимпанзетата.
