Гражданите на Хасково подкрепят протеста на родителите на деца с увреждания в искането им за промяна на системата, като вписват имената си в подписка. Тя е разположена в центъра на града пред Общинска администрация. Подписите вече надхвърлят 260.

Майките, които дежурят в центъра с искането социалните помощи към инвалидите да се определят спрямо личните нужди, а не да се изсипват с чувалите, пък каквото стане, разпънаха символично и детска палатка, покрита с черен плат.

Жените се надяват в петък най-после новите правила за социалното подпомагане да бъдат гласуване от НС и техния глас да бъде взет под внимание от депутатите.

„Подписката е в подкрепа на Закона за личната помощ за всички хора и лица с увреждания. Трябва да бъде правена индивидуална оценка, според потребностите на всеки един-и възрастен, и дете. В момента има доста пари, които се отпускат по Европрограми, но те се усвояват от НПО-та, а нито един от присъстващите тук не може да кажа, че някоя НПО му е помогнала с нещо. Представителите им ходят да получават аплодисменти и поздравления за добре усвоени средства, а всъщност до хората с нужди реално нищо не достига. Помощните средства са трудно достъпни, бройките за лични асистенти съществуват, но в пълнота те са само на хартия.“, коментират майките пред общината. Те са много благодарни за подкрепата на обществеността. Признаха, че има и хора, които спират, за да ги критикуват за действията и исканията им и това са предимно възрастни, но повечето от минувачите идват, за да им окажат подкрепа и да им кажат добра дума.

Преди обед днес наред с тях пред общината с плакат “ Системата ни убива“ са и Десислава и Иван. Двамата са увреждания още от деца. Тя е от София има две здрави деца от предишен брак, които вече са големи и самостоятелни. От известно време с Иван са двойка, живеят в Хасково, защото той има работа тук. Служител е в частна фирма за изработването на помощно-технически средства. „Хората, които дават работа и наемат лица с увреждания трябва да получават още по-голяма подкрепа от държавата за разкриване на такива работни места. Само така ще имат по-голям стимул да го правят“, категоричен е Иван. В момента парите, които получава за труда си го удовлетворяват, правят го и по-независим от системата на помощите. Скоро обаче програмата, по която работодателят му го е наел изтича и Иван ще трябва да се върне на трудовата борса. „Когато си на Бюрото по труда трябва сам да си търсиш работодател, който да те наеме, а това трябва да е ангажимент на трудовите посредници. Най-обидното е обаче, че хората с увреждания са едва ли не като отхвърлени от обществото.“, споделя той болката си.

В същото време майките на деца с увреждания са категорични, че ако държавата осигури адекватна мощ за отглеждане на децата, те ще имат възможност да се върнат на работа и така ще са по- полезни и за себе си, и за децата си, и за обществото. Голям проблем е обаче с малкия капацитет в центровете, както и факта, че на повечето места си избират децата, така че да имат по-леки случаи на обгрижване, казва Николета Банова. Синът й е аутист с тежка умствена изостаналост, но иначе физически е здраво дете. Вече е на 12 години, диагнозата му е поставена, когато е на 3. Николета е самотна майка и разчита за отглеждането на детето си на помощ от родителите си. Докато двамата със сина й преди време живеят в Холандия, той ходи ежедневно в специализиран център, а тя работи. Заради климата в България, който се отразява по-благотворно на момчето й и доброто предложения за работа, което получава в София, Николета прави избор да се върнат. Докато си стъпят на краката живеят в с. Манастир. Проучването й обаче къде ще оставя сина си в София, докато тя е работа ударило на камък, защото държавни центрове за целодневна грижа почти няма, а частните не само, че са с доста солидни такси, и не приемат тежките случаи. „Ако може и аз и детето ми да сме по-независими, ще сме повече щастливи и двамата!“, категорична е младата жена. Затова е и на протеста- не иска подаяния, а възможности за развитие и смислен живот. „Крайно време е в България да не се гледа на нас, като на втора ръка хора. Прави ми хубаво впечатление безкористната подкрепа от младите хора. Идват с разбиране към проблемите, които поставяме, значи има надежда, си казвам, за бъдещето ни! Но в същото време ми направи много лошо впечатление, че докато бяхме на протеста пред сградата на Областна администрация във вторник, служителите излизаха от входа и се насочваха към страничните постъпи, никой не се спря при нас, повечето от чиновниците ни заобикаляха все едно сме  прокажени.“

Междувременно лидерът на областната структура на КТ "Подкрепа" в Хасково  Марио Бисеров обяви подкрепата си към исканията на родителите на деца с увреждания. Той и разкритикува маниера на говорене на Президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който през миналата седмица реагира остро към майките от протеста. „Като представител на "Подкрепа", аз категорично се разграничавам от мнението на Манолов, а освен това и дори да ги мисли реално нещата, не трябва да ги казва по начина, по който го направи.“, категоричен е Марио Бисеров.

Haskovo.net